Аз преди теб

— За чужбина ли говорите?

— Чужбина?… — примигнах аз. — Всъщност си мислех, че бих могла да го заведа в кръчмата. Или на някое шоу.

— От две години Уил почти не е напускал тази къща, като изключим прегледите в болницата.

— Ами… мислех си, че ще мога да променя това.

— И разбира се, ти ще бъдеш с него на всички тези приключения — отбеляза Камила Трейнър.

— Вижте, не е кой знае какво. Просто казвам, че мога да го извеждам от къщата като за начало. Разходка из замъка или посещение в кръчмата. Ако финалът е плуване с делфини във Флорида, чудесно. Просто искам да го изведа от къщата, за да мисли за друго. — Не добавих, че само при мисълта да го закарам до болницата и да поема цялата отговорност все още ме избиваше студена пот. А вероятността да го заведа в чужбина ми изглеждаше толкова реална, колкото да участвам в маратон.

— Според мен идеята е чудесна — одобри господин Трейнър. — Ще е прекрасно, ако успееш да изведеш Уил оттук. Знаем, че за него не е добре да стои затворен между четири стени всеки божи ден.

— Опитвахме се да го изведем, Стивън — оправда се госпожа Трейнър. — Не сме искали да го оставим да гние тук. Постоянно се опитвах.

— Знам, скъпа, но не постигнахме особен успех, нали? Ако Луиза измисли нещо, което Уил би пожелал да опита, можем само да се радваме.

— Е, да, ако „би пожелал да опита“.

— Това е само идея — отбелязах аз. Изведнъж се ядосах. Разбрах какво си мисли тя. — Но ако не искате да го направя…

— … ще напуснеш? — Тя ме погледна в очите.

Аз не ги отместих. Камила вече не ме плашеше. Защото сега знаех, че не е по-добра от мен. Беше жена, която седи безучастно и гледа как синът й умира.

— Да, вероятно.

— Значи, е изнудване.

— Джорджина!

— Защо да не си го кажем направо, татко?

Изправих гръб.

— Не. Не е изнудване, а нещо, в което не искам да участвам. Не мога просто да седя и да чакам момента, когато… Уил… когато той… — Гласът ми заглъхна.

Всички се вторачихме в чашите си с чай.

— Както вече казах — произнесе твърдо господин Трейнър, — мисля, че това е много добра идея. Ако можеш да накараш Уил да я приеме, не виждам нищо лошо в нея. Харесва ми идеята да отидете на почивка. Само… само ни уведомявай от какво се нуждаеш.

— Имам идея. — Госпожа Трейнър постави ръка на рамото на дъщеря си. — Ти също би могла да отидеш с тях на почивка, Джорджина.

— Нямам нищо против — съгласих се аз. И беше вярно. Шансовете ми да заведа Уил на почивка бяха почти толкова големи, колкото да се състезавам в телевизионна викторина.

Джорджина Трейнър се размърда смутено.