Аз преди теб
- Автор: Мойес Джоджо
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1172-1
- Переводчик: Маргарита Дограмаджян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
Тридесет и три годишният Уил Трейнър граби с пълни шепи от живота. Той обожава работата си, предизвикателствата и пътуванията, които непрекъснато му напомнят, колко необятен е светът. Произшествие с мотор го приковава към инвалидна количка и превръща дните му в безрадостно съществуване.
Две години по-късно Уил няма представа, че Лу ще стане част от живота му и ще го разтърси из основи. И двамата не подозират, че запознанството им ще ги промени завинаги…
Всички тези мисли се въртяха в главата ми, когато слязох от автобуса и поех надолу по хълма. Но щом завих към нашата улица, чух виковете и почувствала лекото напрежение във въздуха, за миг забравих всичко.
Край къщата ни се бе събрала малка тълпа. Ускорих обезпокоено крачка, но после видях родителите си да надзъртат от верандата и осъзнах, че изобщо не е нашата къща. Просто бе поредният епизод от семейната война на съседите ни.
Че Ричард Гришам не е от най-верните съпрузи, беше публична тайна. Но ако се съди по сцената в предната градина, изглежда, жена му е била в неведение.
— За глупачка ли ме мислиш! Тя беше облякла твоята тениска! Същата, която ти подарих за рождения ден!
— Миличка… Димпна… не е каквото си мислиш.
— Отидох да ти купя проклетите наденички и какво да видя — госпожата се накиприла с твоята тениска! Нагла кучка! Ще ти дам аз едни наденички!
Забавих крачка, докато си пробивах път през малката тълпа, и накрая успях да стигна до нашата порта — Ричард тъкмо се навеждаше, за да избегне сблъсъка с едно дивиди. Последваха го чифт обувки.
— Откога са така?
Майка ми, с престилка на кръста, разпери ръце и хвърли бегъл поглед към часовника си.
— Около час. Има час, нали, Бърнард?
— Зависи дали го смяташ от момента, когато тя изхвърли дрехите му, или от момента, когато той се прибра и ги намери.
— Май когато се прибра.
Татко помисли малко.
— Значи е половин час. Но преди това тя изхвърли доста неща.
Тълпата се бе увеличила, но Димпна Гришам не даваше признаци, че ще престане. Изглежда, нарастването на публиката разпалваше допълнително гнева й.
— Защо не й занесеш мръснишките си книги — кресна тя и от прозореца полетя дъжд от списания.
Това предизвика одобрителни възгласи сред тълпата.
— Да видим дали ще й хареса да гледа как висиш с часове в тоалетната с тия гадости. — Тя изчезна вътре и когато се появи отново, изхвърли съдържанието на кошница с пране върху онова, което бе останало от моравата. — И мръсните ти гащи. Да видим дали ще те мисли за — как беше? — породист жребец, като почне да ги пере всеки ден!
Ричард напразно се опитваше да прибере нещата си в момента, щом се озоваваха на тревата. Крещеше нещо към прозореца, но на фона на общия шум и подвикванията беше трудно да се разбере какво. Сякаш признавайки за кратко поражението си, той си проби път през тълпата, отключи колата, изсипа част от вещите на задната седалка и затвори вратата с трясък.
Бам! Чу се глух шум, когато стереото му падна на пътеката.
Той погледна невярващо нагоре.
— Мръсна кучка!
— Така значи! Чукаш оная кривогледа вещица от гаража, дето е пълна с болести, а аз съм била мръсна кучка!
Майка ми се обърна към баща ми:
— Искаш ли чай, Бърнард? Нещо позахладня.
Татко не откъсваше очи от съседния двор.
— Добра идея, миличка. Благодаря.
Забелязах колата чак когато майка ми влезе вкъщи. Беше толкова неочаквано, че отначало не я познах — мерцедеса на госпожа Трейнър, тъмносин, с издължени форми. Тя спря, хвърли поглед към сцената на тротоара и се поколеба за миг, сетне излезе от колата. Загледа се в еднотипните къщи, може би проверяваше номерата. После ме видя.
Слязох бързо от верандата и поех по пътеката, преди татко да успее да ме попита къде отивам. Госпожа Трейнър стоеше край тълпата и съзерцаваше бъркотията, както навярно Мария-Антоанета е наблюдавала тълпата от разбунтували се селяни.
— Семейна свада — обясних.
Тя отмести очи, сякаш смутена, че са я хванали да гледа.
— Разбирам.
— Доста е скромна, като се има предвид на какво са способни. Посещават семеен консултант.
Елегантният й вълнен костюм, перлите и скъпата прическа бяха достатъчни да я откроят на нашата улица сред анцузите и евтините материи в ярки, безвкусни цветове. Изглеждаше хладна, дори повече от онази сутрин, когато се бе прибрала и ме бе намерила да спя в леглото на Уил. Някъде дълбоко в мозъка си регистрирах факта, че Камила Трейнър няма да ми липсва.
— Питах се дали не можем да поговорим. — Трябваше да извиси глас, за да я чуя през крясъците.
Сега госпожа Гришам изхвърляше колекцията от вина на Ричард. Всяка от експлодиращите бутилки се посрещаше с възторжени писъци и поредната доза сърцераздирателни молби от страна на господин Гришам. В краката на зрителите потече червена река и се насочи към канавката.