Аз преди теб

Тя вдига очи от брошурата и се нацупва. Може би е малко голяма да се цупи, но двамата са заедно отскоро и той все още го намира за симпатично.

— Трябва ли да катерим планини и да висим над разни клисури? Това е първата ни почивка заедно, а тия реклами не предлагат друго, освен да скачаш отнякъде или — потреперва престорено — да си навлечен като за полюса. — Хвърля брошурите на леглото и протяга ръце с карамелен тен над главата си. Гласът й е дрезгав, свидетелство за безсънната нощ. — Какво ще кажеш за луксозна почивка в Бали? Ще се излежаваме на пясъка… ще се глезим с процедури по цял ден… А после ще се наслаждаваме на дълги, релаксиращи нощи…

— Не харесвам такива ваканции. Имам нужда да върша нещо.

— Например да скачаш от самолет.

— Не отхвърляй нищо, преди да си го опитала.

Тя прави гримаса.

— Предпочитам да го отхвърля, ако не възразяваш.

Ризата върху тялото му влажнее. Той прекарва гребен през косата си, включва мобилния телефон и се мръщи на дългия списък със съобщения, който тутакси изскача на дисплея.

— Ясно — промърморва. — Трябва да вървя. Чувствай се като у дома си. — Навежда се и я целува. Усеща топлото й чувствено ухание. Вдишва аромата на косите й и за миг губи нишката на мисълта си, защото тя го е прегърнала през врата и го тегли към леглото.

— Значи, този уикенд заминаваме?

Той се отдръпва неохотно.

— Зависи от сделката. В момента виси на косъм. Може да се наложи да замина за Ню Йорк. Но вечерята в четвъртък остава. Ти избери ресторанта. — Коженият му мото екип е на закачалката на вратата и той посяга към него.

Тя присвива очи.

— Вечеря, значи. Със или без господин Блекбъри?

— Моля?

— Знаеш за какво говоря. — Отново се нацупва. — Чувствам се така, сякаш между нас има някой, който иска да ме измести.

— Ще превключа на безшумен режим.

— Уил Трейнър! — възкликва тя с укор. — Никога ли не го изключваш?

— Снощи го направих, нали?

— Беше принуден от обстоятелствата.

Той се ухилва.

— Така ли му казват сега? — Навлича кожения си мото екип. Лиса най-сетне престава да занимава мислите му. Мята рокерското яке на ръката си и на излизане й изпраща въздушна целувка.

В блекбърито му има двайсет и две съобщения — първото е дошло от Ню Йорк в 3:42 през нощта. Някакъв правен проблем. Той взема асансьора към подземния гараж и междувременно се информира за случилото се през нощта.

— Добро утро, господин Трейнър.

Охранителят излиза от кабинката си. Тя е специално пригодена за лошо време, макар че тук долу това е излишно. Понякога Уил се пита какво ли прави мъжът в малките часове, зяпнал монитора и лъскавите брони на скъпите автомобили, които никога не се цапат.

Облича коженото яке.

— Как е навън, Мик?

— Ужасно. Вали като из ведро.

Уил спира рязко.

— Така ли? Значи не става за мотор?