Не казвай сбогом [bg]

Пресегнах се да им помогна, но не можахме да я поместим на повече от десетина сантиметра. Легнах на пода и се помъчих да се пъхна под нея: пръстите на краката, прасците и после само до кръста.

— Не! — изсумтях. — По дяволите!

Станах и осветих магазина с фенерчето си. Основното помещение беше празно, имаше само купчина етажерки, които някой беше довлякъл в средата, може би за да накладе огън.

— Всички магазини имат връзка с проходи в задната част за отпадъците, канализацията — казах. — Сигурно вече е стигнал в другия край на мола.

— Покажете се, тъпаци! — провикна се Джо, навел глава назад и присвил очи, а гласът му кънтеше в цялата сграда.

Тръгнахме заедно като банда, влачейки бухалките си, с изключение на братята Хилсам, които със своите блъскаха по охранителните решетки и по вратите, като че ли са военен патрул в опасна военна зона.

— По-добре вие елате при нас, да не дойдем ние! — провикна се Майк. — А, здрасти!

На входа на магазин за домашни любимци мъж и жена се бяха сгушили върху няколко армейски одеяла с мокри от пот коси. Майк се надвеси над тях, дишайки тежко и бършейки потта си. Като сцена от военен филм, когато отчаяните войници се натъкват на невинни жители и се случват лоши неща.

— Какво искате, по дяволите? — попита мъжът на пода. Беше мършав — лицето му беше толкова слабо и измъчено, все едно се топеше. Сплъстената му коса стигаше до раменете, очите му бяха тъжни и обърнати нагоре — същински ограбен Исус. Жената беше в по-добра форма, имаше чисти пълни ръце и крака, а провисналата й коса беше мазна, но вчесана.

— Ти от момчетата на Сините тетрадки ли си? — попита Стъкс.

— Вече не съм момче — изломоти мъжът и скръсти ръце.

— Прояви малко уважение, да ти се не види — остро се обади жената. А после сякаш за малко да се разплаче. Извърна се от нас и се престори, че гледа нещо в далечината. — До гуша ми дойде никой да няма уважение.

— Попитахме те нещо, приятел — каза Майк, приближи се до човека и го ритна по обувката.

— Не съм Синя тетрадка — каза мъжът. — Просто късметът ми изневери.

— Глупости.

— Тук има най-различни хора, не само Сини тетрадки. Ама ако търсите тях…

— Вървете, вървете да ги намерите — каза жената с провиснали ъгълчета на устата. — Вървете да им подосаждате.