Не казвай сбогом [bg]

Намери го! Блестящ си. Вероятно помага и фактът, че тази година съм решила да не превръщам търсенето на съкровища в мъчително принудително бродене из тайнствените ми лични спомени.

Вслушах се в твоя любим Марк Твен: „Как трябва да постъпим с човека, измислил празнуването на годишнини? Малко ще е просто да го убием“.

Най-сетне проумях онова, което ми повтаряш година след година — че търсенето на съкровища би трябвало да е време за празнуване, а не повод да те изпитвам дали си спомняш всичко, което съм мислила и казвала през годината. Може би от една зряла жена се очаква и сама да го проумее, но… явно за това са съпрузите. За да ни показват онова, което ние сами не можем да видим, дори ако трябва да минат цели пет години.

Затова сега ми се иска да отделя малко време тук, в местата от детството на Марк Твен, за да ти благодаря за твоето ОСТРОУМИЕ. Ти наистина си най-умният и най-забавен човек, когото познавам. Прекрасно си спомням за всички пъти през годините, когато си се навеждал към ухото ми — усещам как дъхът ти гъделичка мекичката му част дори сега, докато пиша — и си казвал нещо само на мен, само за да ме разсмееш. Сега си давам сметка колко щедро е от страна на един съпруг да накара жена си да се засмее. И винаги си избирал най-подходящите моменти. Помниш ли когато Инзли и нейният съпруг, танцуваща маймунка, ни поканиха да видим бебето им и ние по принуда се запътихме към тяхната нелепо съвършена, пълна с прекалено много цветя и с прекалено много кексчета къща за почерпка и запознанство с бебе, а те се държаха адски самодоволно и покровителствено, понеже ние нямаме деца. Гледахме тяхното отвратително момченце, цялото олигавено и омазано с варени моркови и може би с малко ако — босо, само с къдрав биберон и плетени терлички — аз пиех портокалов сок, а ти се наведе към мен и прошепна: „И аз ще се облека така по-късно“. Буквално се задавих. Беше един от онези случаи, когато ме спасяваш, когато ме разсмиваш в най-подходящия момент. „Само една маслина обаче.“ Затова нека повторя: ти си ОСТРОУМЕН. А сега ме целуни!