Не казвай сбогом [bg]

— Добре, добре, не се тревожи. Ще го наглеждам.

Го раздразнително свива рамене.

— Сериозно ти казвам, Го. Върви си вземи бира и се отпусни.

А аз си мисля: ако бях аз, той щеше да се оплаче, че съм прекалено чувствителна.

По-възрастните жени продължават да кръжат около мен, уверяват ме, че Морийн винаги ни е описвала като чудесна двойка и явно е имала право — ние сме създадени един за друг.

Предпочитам тези добронамерени клишета пред приказките, които слушахме, преди да се оженим. Бракът е компромис и сериозна работа, после още сериозна работа, разговори и компромиси. И отново работа. Надежда всяка тука оставете.

На празненството за годежа ни в Ню Йорк беше най-зле — всички гости бяха разгорещени от изпитото вино и от възмущение, като че ли всяка съпружеска двойка беше водила спор на път за клуба. Или си бяха спомнили някакъв спор. Като Бинкс. Бинкс Мориарти, осемдесет и осем годишната приятелка на най-добрата приятелка на майка ми, която ме спря на бара и изрева: „Ейми, трябва да говоря с теб!“, с тон на абсолютна наложителност. Въртеше скъпоценните си пръстени на пръстите си с изпъкнали кокалчета — завъртане, после на обратно, изпукване — и стисна ръката ми (по онзи старчески начин, със студени пръсти, които жадно се вкопчват в твоята хубава, мека, топла и млада кожа), после ми довери как покойният й съпруг цели шейсет и три години не можел „да си го държи в гащите“. Бинкс го каза с една от онези усмивки „Вече мириша на пръст, така че ми е позволено да говоря такива неща“ и със замъглени от катаракта очи. „Просто не можеше да си го държи в гащите — повтори настойчиво, стиснала в смъртоносна и смразяваща хватка ръката ми. — Обаче мен обичаше повече от другите. Сигурна съм, и ти бъди сигурна.“ Поуката от тази история беше: „Господин Бинкс може и да е бил неверен тъпанар, но да знаеш, че бракът е компромис“.