Не казвай сбогом [bg]

А самото парти: по-възрастните жени са приятелки на Морийн отдавна, от родителските срещи, от литературните клубове, от магазина за обувки в мола, където тя е работила почти двайсет и пет години, помагайки на жените на определена възраст да пробват практични обувки с платформи. (Може да прецени кой номер обувки носиш само с поглед — 36, тясно краче — демонстрира го като номер.) Всички обичат Ник, всички имат да разказват мили истории за нещата, които е правил за тях през годините.

По-младите жени, които евентуално ще се сприятелят с мен, до една са с еднакво боядисани къси руси коси, до една с чехли. Дъщери са на приятелките на Морийн, всички обичат Ник и имат да разказват мили истории за нещата, които е правил за тях през годините. Повечето са останали без работа след затварянето на мола или пък съпрузите им са останали без работа зарази затварянето на мола, затова всички ми предлагат рецепти за „евтини и лесни ястия“, които обикновено включват задушено, приготвено от супа в консерва, масло и чипс.

Мъжете са приятни и свестни, събират се в кръг, говорят за спорт и ми се усмихват доброжелателно.

Всички са мили. По-мили от това няма накъде. Морийн, най-сърдечната пациентка на химиотерапията в трите околни щата, ме представя на всичките си приятели, както човек показва малко опасен домашен любимец: „Това е съпругата на Ник, Ейми, родена и отраснала в Ню Йорк“. А приятелките й, пълнички и сърдечни, тутакси получават пристъп на някакъв говорен дефект: повтарят „Ню Йорк, Ню Йорк“, стиснали ръце, и още нещо, на което просто няма какво да отговориш: „Там сигурно е хубаво“. Или пък дрезгаво пеят „Ню Йорк, Ню Йорк“ и се олюляват настрани, размахвайки ръчички. Приятелката на Морийн от магазина за обувки, Барб, казва провлечено: „Нююю Йооорк! Дай въже“, а когато присвивам неразбиращо очи срещу нея, добавя: „О, това е от стара реклама на салса!“, и понеже продължавам да не разбирам, тя се изчервява, слага ръка върху моята и ме уверява: „Нямаше да те обеся наистина“.