Сватбен хазарт
- Автор: Лоуган Кейт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сватбен хазарт». Краткое содержание книги:
— Вземи този кон — каза той и посочи една бяла кобила. — Тя е бърза. Ще стигнеш до Канада още днес.
Момчето го погледна изненадано.
— Ти ми се подиграваш? Ще ми дадеш кон?
— Твоят народ е понесъл прекалено много болка. Подарявам ти тази кобила, защото имам син, малко по-голям от теб. Някога искам да има някой, който да му помогне.
— Ти не ме презираш, защото очите ми имат цвета на небето?
— Трябва да си горд от това. Тук има много такива като теб и са уважавани хора.
— Майка ми се е отказала от мен. Казват, че била бяла — каза мрачно Джоузеф.
— Можеш да останеш при мен толкова дълго, колкото пожелаеш. Имам нужда от помощ за докарването на едни коне, които наскоро купих, а както и за обяздването им. Пет кобили и един жребец. Той е много буен.
Соломон бе купил конете от един съсед — Оди Фицпатрик — срещу уговорката да работи за него една седмица по вършитба.
Джоузеф гордо вдигна глава.
— Мога да обяздя сам цяло стадо. Ако искам. Или пък мога да ги закарам в Канада. При народа ми.
— Би могъл. — Соломон върна ножа на момчето в канията му и се обърна. Ножът веднага се заби в пръстта до ботушите му, той спря и бавно се обърна отново към момчето. — Искам тези коне да са тук до падането на нощта, Джоузеф. Но ще трябва да прибера моите коне в обора, заради този жребец. Ще започнем, след като закусим.
— Ти ми вярваш?
— Вярвам ти, а освен това имам нужда от свестен човек. Ще напиша бележка да ти дадат конете.
Джоузеф го погледна замислено.
— Ти ми направи подарък. Аз не мога да чета. Как мога да съм сигурен, че това, което напишеш, ще е същото като това, което казваш?
— Трябва да ми се довериш — отвърна равно Соломон. — И не забравяй — името на сина ми е Кип и ако изпадне в беда, очаквам от теб да се погрижиш за него.
— С какво се занимава този Кип? — попита Джоузеф.
Соломон се усмихна.
— Не знам със сигурност. Но е възможно да се занимава с коне, точно като теб. И е добре и двамата да помислите по-сериозно за наградата, която получават тези, които дават информация за конекрадците.
— По-лошо е, отколкото си спомням — промърмори Кайро, докато каруцата, пълна с елегантните й мебели, се приближаваше към старата къща в ранчото на Соломон.
Следваше я друга каруца, в която беше билярдната й маса. Гарнет бе изтичала напред, за да предупреди Соломон. По залез къщата изникна пред тях.
— О, Господи! До извора лежи един бизон. Оборът изглежда така, сякаш всеки повей на вятъра може да го събори. А къщата… Куигли, къщата… Виж само, част от покрива липсва…
Кайро трябваше да живее в тази дупка.
— Ако мисис Броуди не ме гледаше с такова съжаление, а мисис Стивънс не бе попитала деликатно има ли някаква причина съпругът ми да не ме иска, нямаше да съм принудена да казвам тази лъжа — че Соломон поправя къщата си заради мен.
— От едната страна е пристроена голяма стая и както изглежда, още една ще се пристроява от другата страна — заяви весело Куигли. — В полето има добитък, а в обора — коне. Липсват само пилета, овце и прасе. Вижте там — мистър Улф оре градината. — Куигли кимна към Соломон, който вървеше след чифт коне, впрегнати в рало.
— О, моля те, Куигли, недей да ми излизаш с номерата на Бърнард — „Всичко е наред, горе главата!“. Това е истински кошмар. — Кайро придърпа шала около раменете си. Затвори очи и си пожела Соломон Улф да изчезне. — Докато не ми върне парите. Не разбираш ли, че съм зависима от Соломон, след всичко, което преживях — което преживяхме?
След като бе отказала толкова много предложения за брак, след като бе мечтала за Ню Йорк, ето че сега бе омъжена за Соломон Улф, един застаряваш стрелец, с неясно, но без съмнение трудно бъдеще пред себе си.
— Единствената ми надежда за спасение е никой да не чува за това. Моля се някоя жена да се жертва за моето освобождение. Когато трябваше да оставя повечето от мебелите си, сякаш от сърцето ми се откъсна нещо.
— Сега ще ви направя чаша прекрасен чай — успокои я Куигли.
Соломон сложи Гарнет на голите си рамене и се приближи към каруцата, която тъкмо бе спряла пред къщата.
Застана пред Кайро и зачака. Искаше сама да дойде при него. Щастливата усмивка на Гарнет над главата му смекчаваше иначе суровия му вид.
— Много съм липсвала на татко — заяви гордо тя.
Кайро кимна на Соломон, а Куигли слезе от каруцата и започна да развързва въжетата, които придържаха мебелите.
— Кайро — каза Соломон и също кимна.
— Соломон — отвърна студено тя.
Той стоеше пред нея — висок, строен, раздърпан. Тя затвори очи, за да се пребори с внезапното желание да махне влажния кичур коса от челото му.