![Колекционерите [The Collectors - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/8/kolekcionerite-the-collectors-bg-download.jpg)
Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
Влязоха в къщата. Стоун предложи в приземието да се спуснат само Кейлъб и антикварят, а останалите да чакат горе.
— Долу е доста тясно, а и вие сте хората, които разбират за какво става въпрос — обясни той. — През това време ние ще останем тук.
Кейлъб не се очарова от предложението, защото това означаваше доста напрегнати минути в компанията на експерта. Самият Пърл го погледна с известна доза подозрение, след което сви рамене.
— Всъщност това няма да продължи дълго. Едва ли ще ми трябва много време, за да установя, че не става въпрос за оригинал на псалтира.
— Не бързайте все пак — подвикна Стоун след двамата мъже, които се насочиха към асансьора.
— И се пазете от дървениците — добави Рубън.
Стоун едва изчака затварянето на вратата и каза:
— Окей, а сега да направим един бърз оглед!
— По-добре да изчакаме Пърл да си тръгне — възрази Милтън. — А след това спокойно ще свършим тая работа с помощта на Кейлъб.
— Не ме е грижа за Пърл. Искам да го направим в отсъствието на Кейлъб, който със сигурност ще бъде против.
Разделиха се и през следващите трийсет минути претърсиха каквото можаха.
— Нищо — разочаровано въздъхна Стоун. — Нито дневник, нито кореспонденция.
— Вижте какво открих в гардероба — обади се Рубън и вдигна рамкирана фотография, на която бяха запечатани усмихнати мъж и жена. — Мъжът е Дехейвън, познах го от снимката във вестниците.
Стоун разгледа снимката и я обърна обратно.
— Няма дата, няма имена. Но е направена доста отдавна, съдейки по външния вид на Дехейвън.
— Адвокатът му споменал пред Кейлъб, че някога е бил женен — отбеляза Милтън. — Може би точно за тази жена.
— Значи е бил късметлия — заключи Рубън. — Щракнали са се в началото на брака, защото и двамата изглеждат щастливи.
— Засега ще я задържим — промърмори Стоун и мушна снимката в джоба си. После вдигна глава и се огледа. — Покривът на тази къща е доста стръмен, нали?
— И какво от това? — погледна го учудено Рубън.
— Под такива покриви най-често има и тавани.
— Към които водят стълби, а горе няма такава — отбеляза Милтън.
Рубън погледна часовника си и нетърпеливо въздъхна.
— Какво още се бавят онези смахнати любители на книгите? Да не са се сбили?
— Не се прави на глупак! — изгледа го Милтън. — Едва ли ще се замерят с оригинални издания.
— Оставете ги на спокойствие — рече Стоун. — Нека сме благодарни, че ни дават още малко време. Милтън, ти оставаш тук да пазиш. Ако чуеш асансьора, извикай ни.
Огледът отне само няколко минути. Вратата за тавана се оказа скрита в стенния гардероб, на всичкото отгоре беше и заключена. Но той бързо отвори простата брава с инструментите, които предвидливо беше пъхнал в джоба си.
— Този гардероб е сложен тук нарочно — констатира Рубън.
— Точно така — кимна Стоун. — През деветнайсети век стаите за дрехи не са били особено популярни.
Щракна електрическия ключ и пое нагоре по стълбите. Не след дълго се озоваха в просторно общо помещение със скосен таван. Вътрешността му изглеждаше така, сякаш никой не беше стъпвал тук след построяването на къщата. В ъгъла имаше няколко кашона и стари куфари, пълни с непотребни вехтории.
Рубън го видя пръв и посочи към дебелото оловно стъкло на сърповидната капандура.
— Какво търси тук този телескоп?
— Да не би да си очаквал да е в мазето? — усмихна се Стоун.
Рубън надникна в окуляра.
— Боже мой! — стреснато извика той.
— Какво има?
— Насочен е право към отсрещната къща!
— Чия е тя?
— Откъде, по дяволите… — започна едрият мъж, после нагласи фокуса и смаяно поклати глава. — Мамка му!
— Дай да видя! — нетърпеливо го побутна Стоун.
— Чакай малко, Оливър. Нека си довърша наблюдението.
Стоун се подчини, но търпението му бързо се изчерпи. Избута приятеля си, избърса окуляра и се наведе над него. Телескопът беше насочен към един от прозорците на съседната къща. Завесите бяха спуснати, но не покриваха арката над рамката. През нея се виждаше вътрешността на стаята главно заради височината на наблюдателния пост. И веднага разбра какво беше привлякло вниманието на Рубън. Корнилиъс Бихан лежеше гол на широко легло и спокойно наблюдаваше бавния стриптийз на красивата брюнетка пред себе си. Роклята вече лежеше на излъскания паркет. Пръстите на жената бавно докоснаха закопчалката на сутиена. Когато и той се озова в купчината, тя остана само по прашки от черна дантела и елегантни обувки с 10-сантиметрови токчета.