Оливия Джаулс и развинтеното въображение
- Автор: Филдинг Хелен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Оливия Джаулс и развинтеното въображение». Краткое содержание книги:
Дали подозренията на Оливия са поне понякога основателни, или са само плод на развинтеното й въображение? Хелън Филдинг ще даде отговор по свойствения си крайно забавен и остроумен начин, превръщайки Оливия Джаулс в една още по-щура и неуправляема Бриджет Джоунс.
30.
Загърчи се й се изви назад, за да открие, че гледа в сивите очи на доскорошния си любимец.
— О, Боже, ти ли си? — изръмжа тя между пръстите му.
— Какви ги вършиш?
Мортън Си звучеше леко развеселен в ярък контраст с ръката върху устата й.
— Маай ше — нареди тя с всичкото достойнство, което успя да събере при така стеклите се обстоятелства.
Мортън отпусна хватката си и сложи пръст на гърлото й.
— Говори тихо. Какво търсиш тук?
— Разглеждам забележителности.
— По бельо?
— Правя и слънчеви бани.
— Как се озова тук?
— Скочих.
— Скочила си?
— Да, и едва не паднах долу. Терасата е покрита с пихтия, дрехите ми също.
— Къде са?
Посочи му ги. Той се смъкна надолу по склона. Оливия чуваше тихи звуци и шумолене. Започна да се обръща.
— Казах да не мърдаш. — Появи се отново на билото на хълма. — Това твое ли е? — попита той и й показа един морков.
Тя яростно го загледа.
— Не започвай да се цупиш. Слез на терасата, но бавно. Седни на онзи камък.
Докато изпълняваше нарежданията му, осъзна, че трепери. Мортън Си скръсти ръце, съблече ризата си през глава и й я подаде.
— Облечи я.
— Не и с твоята воня по нея.
— Облечи я. — Отстъпи назад, като я гледаше как облича ризата му. — Не си журналистка, нали? Какво правиш тук?
— Казах ти. Дойдох да се разходя по Пъмпкин Хил. Исках да видя красивия курорт.
— Да не си откачила?
— Защо да не погледна прекрасния хотел? Ами ако искам да отседна там?
— Ами тогава попитай прекрасното туристическо бюро в прекрасното село и ако имат прекрасна стая, ще те закарат там с прекрасна лодка.
— Може и да го направя.
— Ами давай.
— А ти какво правиш тук?
— Винаги ли си толкова трудна?
— Работиш за Ферамо, нали?
— Това, което ти трябва, е да се върнеш в селото, без да те забележат и ако имаш грам мозък, изобщо не споменавай, че си се качвала тук.
— Каква гадост е да се мотаеш около водолазите, да се преструваш, че си един от тях, а после да ги клепаш пред оня ужасен зловещ фанатик като най-долна клюкарка.
— Нямам представа за какво говориш. Полепнала ли е пихтия по кожата ти?
— По ръцете, но ги избърсах.
Той взе двете й ръце, задържа ги на петдесет сантиметра от лицето си и подуши.
— Добре — каза. — Тръгвай. Ще се видим след гмуркането ти.
Не, няма, двулично копеле такова — мислеше бясно тя, седнала сред мангровите дървета и загледана през бинокъла как Мортън спокойно си пуши цигарата с пазача на хълма. — Ще се гмурна още веднъж, а после ще се върна в британското посолство, ще им кажа какво съм открила и ще се прибера у дома.
Когато Оливия отиде за гмуркането си в единайсет часа, група хора се бе скупчила около древния телевизор в колибата на Рик и гледаше новините.
„Те са дребни, те са зелени, те се срещат на всяка крачка и те ще отровят света: рициновите шушулки!
Според специалистите тези често срещани шушулки може би са причината за отравянето във вторник на кораба «Койоба» — атака, която досега е отнела живота на 263 пътници. Смята се, че атаката е дело на мрежата на Осама бин Ладен и е била проследена до отровния рицин, поставен в солниците на корабната трапезария.“
Появи се учен с бяла престилка.
„Рицинът, разбира се, е веществото, използвано в тъй нареченото «нападение с чадър» на лондонския мост Ватерло през 1978 година. Българският писател-дисидент Георги Марков бе убит от сачма, пълна с рицин и изстреляна от чадър. Проблемът с рицина, който е силно отровен за хората, е, че е често срещан в много райони на света, а отровата може да се произведе под множество форми — на прах, както в последния случай, но също и на кристали, като течност и дори като гел.“
— Според О’Райли с това се занимават на хълма — рече Рик. — Той смята, че това е отровило козите му.
Майчицеее!, каза си Оливия и помириса кожата си.
— Отивам да поплувам — бодро обясни тя. — Страшно е горещо!
Хукна към края на пристана, събу си шортите и скочи. Докато се гмуркаше дълбоко в лагуната и търкаше кожата си, въображението й вилнееше: рицин, крем за лице, може би Ферамо е замислил да отрови онзи „Creme de Phylgie“ на Деворей с отровния гел? А после Майкъл Монтеросо ще го разпространи сред знаменитите си клиенти и Ферамо бавно ще изтрови половин Холивуд, преди някой да се усети.
Когато Оливия доплува обратно, Рик я чакаше в края на пристана с екипировката.
— Искаш ли да видиш един тунел? — попита той и белите му зъби блеснаха.