Оливия Джаулс и развинтеното въображение
- Автор: Филдинг Хелен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Оливия Джаулс и развинтеното въображение». Краткое содержание книги:
Дали подозренията на Оливия са поне понякога основателни, или са само плод на развинтеното й въображение? Хелън Филдинг ще даде отговор по свойствения си крайно забавен и остроумен начин, превръщайки Оливия Джаулс в една още по-щура и неуправляема Бриджет Джоунс.
Когато влезе, Дуейн й махна да седне при него. Висок кикот изригна откъм тримата местни на бара. Огледа се и видя, че единият разправяше виц и се беше надупил.
Групата, която се гмуркаше при Рик, й направи място на дървената пейка. Единият разправяше изпълнена с жаргон водолазна история, която сякаш се отнасяше за хората на Ферамо.
— Та той приклещил един от тях в Дяволското гърло без да пусне шамандура, и въздухът на човека свършил.
Оливия се смути, когато Мортън Си влезе в бара.
— Божичко. И какво направил нещастникът?
— Прерязал маркуча на другия…
Наблюдаваше го как се присъединява към групата в дъното на бара, като поздрави по мъжки компанията, сякаш бяха членове на банда от Южен Л.А.
— …и започнал да диша от бутилката му.
Мортън Си улови погледа й и вдигна бирената си бутилка. Изразът на лицето му леко се промени, което може да беше, а може и да не беше усмивка.
— …после започнал да се преобръща, докато успял да свали бутилката си и да отвори клапана.
Към масата им се приближи мъж с вид на хипи от седемдесетте — огромни дебели мустаци, дълга коса, плешиво кубе.
— Здрасти, Рик. Искаш ли да заведеш с корабчето една група до Бел Кий?
— С някаква специална цел ли?
Мъжът се усмихна с бавна усмивка на наслада.
— Ще получим дял.
— Добре! Да вървим! Идваш ли, Рейчъл-от-Англия?
Оказа се, че голямата торба с кокаин, изхвърлена миналата нощ на бреговете на Попаян, беше демократично разпределена между жителите на Уест Енд. Оливия се попита дали не е торбата, която тя изхвърли през прозореца на стаята си в хотела. Беше крайно невероятно, но съзря някаква приятна повторяемост на събитието.
По-голямата част от клиентелата на „Ведро с кръв“ се отправи към мястото с малка флотилия от оборудвани за гмуркане корабчета, едно от които се повреди по пътя. Оливия с възбуда забеляза, че Мортън Си му се притече на помощ. Дръпна връвта на стартера, поровичка се в дросела, после извади мотора над водата. След като го почовърка няколко минути, го върна, дърпа връвта на стартера няколко минути и двигателят се включи без съществени проблеми.
Пластмасова туба с ром и няколко с портокалов сок обикаляха от ръка на ръка. Когато стигнаха острова, който беше на сто метра срещу брега и напълно необитаем, запалиха огън и смесиха напитките в кокосови черупки. В началото това й напомни за училищните купони, на които всички гадаеха кой с кого ще се свали по-късно, като се правеха на много печени и само от време на време избухваха в нервен смях. Имаше много песни и дрънкане на китари, докато се смъркаха купчинки кокаин и се раздаваха цигари марихуана. Хората започнаха да сядат около огъня и Оливия се присъедини към тях.
Осъзна, че не може да се избави от присъствието на Мортън Си и непрекъснато го следи с ъгълчето на окото си и леко се паникьосва, като го види да разговаря с друго момиче. От всичко това лъхаше на прекрасно юношество. Той изобщо не й обръщаше внимание, но погледите им няколко пъти се кръстосаха и тя знаеше. Той се настани от отсрещната страна на огъня, а тя посръбваше питието си, като отказа предложения й кокаин, но от време на време дръпваше от някоя цигара с марихуана, която вървеше от ръка на ръка, и наблюдаваше сериозното му лице на светлината на огъня. Дуейн се наведе, за да влезе в полезрението й, а правата му коса се спусна върху лицето.
— Рейчъл — сериозно зашепна той, — виждаш ли онези дървета там? Зад тях е скрит хеликоптер. Виждаш ли го? Увит е в памук.
Огледа се крадешком, а после заскача към дърветата като маймуна.
Очевидно кокаинът си казваше думата. Вдясно от нея се завърза оживен спор, в който участваха хора, изцяло съгласни един с друг.
— Така е, така е, човече! Точно така е.
— Да, искам да кажа, това е толкова, толкова…
— Тъкмо това ти разправям! Именно това ти казвам! Някой тръгна към огъня, като си мърмореше:
— …сетивата — могат да ни дадат усещане за реалност, която, изглежда, е същата реалност и наистина е свързана с тази реалност, но не е буквално същата реалност. — Пъхна палеца си в огъня, изруга и падна.
Оливия се отпусна назад и затвори очи. Някой беше донесъл касетофон и пусна френски шансони. Тревата беше прекрасна — крайно лека, крайно гъделичкаща и крайно секси.
— Променила си косата си.
Отвори очи. До нея седеше Мортън Си и се взираше в огъня.
— От слънцето е.
— Да, разбира се.
Той полегна назад, опря главата си на лакът, гледаше я, очите му пробягваха по лицето й. Би могъл да се наклони още няколко сантиметра и да я целуне.