Оливия Джаулс и развинтеното въображение

Като остави поредния морков, за да отбележи мястото, тя напусна главната пътека и тръгна към тясната, залесена долчинка вдясно от хълма. Движеше се ядосано, блъскаше клоните настрани, главата й вреше и кипеше от представи какво може да крои Ферамо в неговото измамно „еко-убежище“. Беше сигурна, че кроежът е на базата на ацетилена и ще замине за Л.А. Може пък да обучаваше водолази оксиженисти за промишлеността, които да постъпят на работа в охладителните системи на енергийните централи, където да взривяват гигантски ацетиленови и кислородни мехури и да ги възпират с водонепропускливи прегради.

Дърветата и шубраците стигаха почти до върха. На някои места земята беше почти невидима. Изкачването я покри с малки порязвания и драскотини. Когато наближи върха, духът й се повиши, докато не забеляза, че пътят е преграден от триметрова ограда с шипове на върха. Ако завиеше наляво, щеше да излезе на хълма, напълно видима за охраната. Вместо това тръгна надясно и стигна до дълбока клисура. От отсрещната страна имаше издатина, на която растеше дърво. Над него изкачването щеше да е съвсем лесно. Оливия претегли нещата. Не може да става и дума за падане от петнайсет метра — каза си тя. — Ще прескоча клисурата, без да ми мигне окото. За Бога, беше виждала хиляди пъти как го правят русокоси принцове по чорапогащи във филмите на Дисни.

Преди сериозно да е дообмислила нещата, тя скочи и се озова отсреща, като пльосна в някаква смрадлива гадост. Успя да се спаси от падането в клисурата, като се вкопчи в основата на дървото, също покрита с гнусната пихтия. Обърна глава да я погледне и разбра, че в пихтията има нещо лошо. Ноздрите й изобщо не я възприемаха. Като си припомни тренинга си от безбройните смрадливи тоалетни в Третия свят от времето на хипарските й пътешествия, тя рязко издиша и повече не пое дъх, докато не излезе от обхвата на вонята. После с горящи дробове насочи лице към небето, подуши внимателно, пое дълбоко дъх от прекрасния попаянски въздух и започна да смъква дрехите си.