Непокорна страст
- Автор: Арчър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непокорна страст». Краткое содержание книги:
Съдбата я захвърля в бушуващ ураган… и мъжествените обятия на капитан Джейк Джермън. Бурната страст на двамата влюбени ги понася от романтичните брегове на Бахамските острови, през екзотичния Ню Орлиънс, към едно ранчо в Дивия запад. Накрая Джейк и Александра се предават пред дивата страст на една любов, която не може да бъде отхвърлена.
— Добре, chere. Ще ти изпратя малък поднос с храна. По-късно ще трябва да пийнеш и не ми се иска да ти прилошее или да ти се замае главата. След като се нахраниш и облечеш, моля те, ела долу при нас. И не се страхувай. За теб ще бъде интересно преживяване.
Александра вдигна гордо брадичка, твърдо решена да се справи по най-добрия начин с положението, без отново да се държи като дете.
— Много съм ви благодарна за гостоприемството и съм сигурна, че вечерта ще ми достави удоволствие — отвърна тя с усмивка.
— Вярвам, че ще станеш дамата на вечерта, Александра, ако се отпуснеш малко — разсмя се мадам Льоблан. — Човек трябва да се наслаждава на удоволствията в случай, че му се предостави такава възможност, а задръжките пречат. Ще чакам да те видя по-късно — каза тихо тя с чувствения си глас, след което затвори вратата след себе си.
Треперейки на хладния въздух, Александра започна да се облича. Бельото беше доста предизвикателно, а ризата почти разкриваше зърната на гърдите й. Приближи се към голямото огледало. Заразглежда се изпитателно. Гъстата й, чуплива коса се спускаше в безпорядък. С прозрачната си риза изглеждаше твърде съблазнителна за една дама и все пак създаваше усещане за респект. Въздъхна при неочаквания спомен за Джейк. Какво ли би станало, ако го срещнеше облечена по този начин, в стая като тази? Разсмя се тихо. Нямаше никакво съмнение какво щеше да направи Джейк. По тялото й пробягаха тръпки, щом си спомни за ръцете на Джейк, които я галеха, за устните му, за стегнатото му тяло, което се притискаше към нейното. Той беше събудил в нея усещания, за които не подозираше, че съществуват, а сега… сега желаеше още повече.
Изхвърли тези мисли от ума си. Припряно се върна до леглото, облече меката зелена копринена рокля и я нагласи върху тялото си. Роклята й прилепна като втора кожа, очертавайки нежната й фигура. Александра стегна корсажа и се върна пред огледалото. Образът, който я видя, я изуми.
Срещу нея стоеше не младо и невинно момиче, а жена — жена със заоблени, нежни, приканващи гърди и бедра. Мадам Льоблан определено знаеше какво иска, реши тя, докато обуваше меките пантофки.
На вратата се чу плахо почукване. Влезе млада негърка, която носеше поднос. Очите й се разшириха при вида на облечената в прилепналата рокля Александра. Момичето се поколеба, след което остави подноса.
— Вие сте най-красивото момиче, което съм виждала.
— Благодаря — разсмя се Александра. — Тук ли… ъ-ъ… работиш?
— Не, мадам — момичето ококори още повече очи. — В един и същи дом не могат да работят бели и черни жени. Мадам Льоблан казва, че скоро ще мога да работя с мъже в един от другите домове. Мисля, че ще ме научи какво да правя, когато му дойде времето.
Преди Александра да успее да каже нещо, момичето излезе от стаята.
„Все още е само дете, а вече крои планове да стане проститутка“, удивено си помисли Александра. А момичето беше доволно и гордо от този факт. Но какъв ли живот би могло да води иначе? Поклати глава, започвайки да разбира света, в който беше попаднала.
Александра погледна към подноса с храна и си спомни, че е изминало доста време, откакто изяде кафето и поничките. Отново усети глад. Вдигна сребърните капаци на скъпите съдове и видя такива ястия, които биха задоволили и най-претенциозните жени. Мадам Льоблан наистина имаше добър готвач. Докато ядеше с наслада вкусните френски ястия, Александра си помисли, че стаята, храната и дрехите са най-добрите, които бе имала напоследък. Ако не се намираше в публичен дом, щеше да бъде наистина доволна да живее по този начин, докато се добере до плантацията на семейство Джермън.
Александра приключи с вкусната храна и се отпусна в изящното кресло, мислейки си, че вече няма оправдание да не се присъедини към останалите. Стана, приглади роклята си и излезе от стаята. Озова се в дълъг, застлан с килим салон и се насочи към шума от тих смях, гласове и музика. Спря за малко на стълбищната площадка и учудено се загледа надолу, към фоайето. Виждаха се две статуи на божества, които държаха запалени факли. Продължи надолу по стълбите като разглеждаше пищното обзавеждане на къщата. Спря на входа на салона, забелязвайки скъпите картини в позлатени рамки, сребърните огледала, изящните мебели.
Разговорите постепенно заглъхнаха, когато посетителите най-сетне забелязаха Александра. Тя се стегна, вдигна леко брадичка и с лека усмивка влезе в стаята. В салона имаше петнадесетина млади жени, облечени в блестящи рокли, прилепнали към телата им, а край тях стояха или седяха неколцина мъже. Зелената рокля на Александра нежно се плъзна около краката й, докато тя грациозно влизаше в стаята.