Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Превъзбуденото й съзнание отвърна: „По-добре така, отколкото да се валяш в тревата с жената на друг мъж! Не се оставяй да те предизвика, Джини. Просто си уморена, изнервена, отчаяна и ядосана. Покажи му, че можеш да контролираш характера си.“
— Зная, че е неприлично за една дама да не изглежда по най-добрия начин, но има моменти, в които се налага. Този е един от тях. По-важното е да си свърша урока и да задоволя изискванията на учителя си, отколкото да изглеждам готова за неделна разходка.
— Значи сте научили едно от най-важните неща в живота. Никога да не допускаш някой да ти пречи да свършиш това, което трябва да свършиш.
— Този съвет не можеше да дойде от по-уместен източник.
— Уместен… удобен — прошепна Стив, — да, права сте.
За момент Джини си помисли, че не му е ясно значението на думата и беше изумена, когато се оказа, че той я знае. „Но всъщност той изглежда доста образован“, помисли си тя.
След като стигнаха до лагера, Джини разпрегна конете и ги заведе до реката да пият вода. Тя носеше и ведро със себе си, за да изплакне калта, защото щеше да стане много неудобно, когато тя изсъхне. Привърза животните близо до мястото на лагера както обикновено и подреди сбруите на сигурно място под колата. Само за да раздразни Стив, не се изкъпа, а само изми лицето и ръцете си. Не се преоблече, нито вчеса чорлавата си коса. Олекна й, когато видя, че другите жени също не бяха довършили тоалета си.
Жените направиха задължителната разходка от три мили веднага след обяда, защото Стив каза, че по късно отново ще има буря и те трябва да привършат дневните си домакински работи и приготовленията на храната по-рано от обикновено.
Джини и Луси Ийвс не се включиха. Глезенът на приятелката й се беше подул и я забавяше. Джини се досещаше, че сигурно боли, и предложи да доведе Стив, който да откара Луси до лагера.
Луси й благодари, но отказа.
— Трябва да се справя с това сама. До утре всичко ще е наред… Винаги се оправя. Просто лошото време го дразни. Защо не продължиш напред. Аз ще се оправя. Забавям те.
— Това не ме интересува. Нашият взискателен учител ще разбере — каза й Джини, но не беше убедена, че той би разбрал наистина. Тя никога не знаеше какво да очаква от него.
Стив не обели и дума на двете жени, когато влязоха в лагера. Той знаеше защо са се забавили. Убеди се колко смела и решителна е Луси и колко внимателна е Ана.
— Не трябва да правиш това, Ана — протестираше Луси, но вътрешно беше доволна.
— Напротив, трябва. Ние сме приятелки. Дръж крака си накиснат в солена вода, докато свърша домашните работи. Само ме поправи, когато свърша нещо неправилно. Знаеш, че не съм много добре тренирана в кухненските дела — напомни тя със смях.
След като семейството на Ийвс похапна заедно с Джини от яденето, което тя беше приготвила, Джини накара Луси да седне, докато тя измие чиниите и всичко останало бъде прибрано. Помогна на Джеф да приготви всичко за задаващата се буря. След това седна на земята и разтърка глезена, прасеца и крака на Луси с мехлем.
— Причинявам ли ти болка? — попита Джини, докато масажираше внимателно увредения участък.
Луси се засмя и въздъхна почти замечтано:
— Не, но ти си толкова мила с мене. Чувствам се като бебе в пелени. Като в рая е.
— Ти заслужаваш добро отношение. Ще повторя това утре.
Джини се разбърза, за да довърши собствените си домакински работи и се отправи към района, определен за къпане, за да измие калта и да изпере мръсните си дрехи. Не би окаляла леглото си, нито би изцапала колата. Щом чу гласове при завоя на пътеката, бързо се шмугна назад в някакви храсти, когато разбра, че това са Кати и Стив. Каза си, че тази постъпка е глупава, но не искаше да срещне или да разговаря с някой от двамата. Те преминаха мястото, където се беше скрила и спряха по-напред. Не ги чуваше. Джини не искаше да рискува да се разкрие. Трябваше да чака скрита, докато си тръгнат, и се надяваше, че това щеше да бъде скоро.
Стив беше ядосан на тъмнокосата красавица, че го преследва и в гората. Знаеше, че ако се разкрие това, би изглеждало непристойно и би могло да подложи мисията му на опасност. Той беше уморен от тази жена, която непрестанно му се предлагаше. Подозираше, че трябва да бъде груб с нея, за да я накара да се държи прилично. Когато тя помоли тези изтощителни преходи да престанат, той й каза:
— Имате нужда от издръжливост, госпожо. Скоро ще трябва да го правите ежедневно по пътя, така че по-добре свикнете с него отсега.
— Можете да кажете, че имам уважителна причина, за да не го правя, например, болен глезен или крак, какъвто има Луси Ийвс.