Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Валя почти през цялата нощ и Джини спа малко. Част от неспокойствието й беше причинено от двете момичета на Дейвис, които спаха с нея. Те мърдаха дори и насън, а тя не беше свикнала да спи с други хора. Тя беше предложила гостоприемството си, за да има повече място за Ели и другите в задръстената им кола. Това беше любезност, за която тя си плащаше. Като наближи зората, Джини беше съвсем изтощена и напрегната.
Джини гледаше как Стив си приказва с Кати след закуска. Защо ли Стив не й каза само няколко любезни думи и не се отдалечи, както би трябвало да направи, за да предотврати подозренията у другите и особено у Ед Кинг, който трябваше да е сляп или глупав, че да не забелязва флиртовете на жена си? Или може би семейство Кинг искаха нещо специално от скаута и Кати се опитваше да го размекне, за да го получат.
Докъде ли е стигнала връзката между Кати и Стив, безпокоеше се тя? Дали си бяха разменили набързо целувки и ласки по време на разходките, когато те се завръщаха последни? Промъкнала ли се беше Кати в гората, за да се види с него? Би ли направил такова лошо и опасно нещо Стив Кар? Разбира се, че не. Той приемаше работата си твърде насериозно и беше твърде горд, за да рискува да го унижат?
Освен това скаутът я беше отблъснал в колата вчера, когато тя просто го молеше да я прелъсти. Беше се държала глупаво и беше загубила самоконтрол, а той беше човекът, който успя да я възпре. „Само защото не го искаше по този начин, не означава, че не иска Кати. Освен всичко друго тя е опитна и страстна, а ти си само… Спри, Джини! Допускаш това да те засегне твърде много.“
На следващата сутрин Стив каза:
— Благодарение на навременния дъжд, днес е прекрасен ден за упражняване на кален терен.
Той им даде наставления, преди да впрегнат колите и урокът започна.
Две от най-важните предпазни мерки бяха да се спазва нужното темпо и да се избягват опасните места. Джини обръщаше най-много внимание на тях.
Вече беше почти време за обяд. Веднъж-два пъти бяха спирали, за да отиграят тръгване след затъване на колелата в калта. Само две жени бяха затънали и не можеха повече да се движат и това беше наложило помощта на Стив. Сред тях не беше Кати Кинг, която, както Джини предполагаше, беше достатъчно разумна, за да разбере, че не може през цялото време да бъде със скаута.
Групата се отправи на почивка. Две коли затънаха в разкаляната от колелата земя — Стив беше избрал район с просмукана пръст, която беше станала на каша от колите. Едната беше на Джини, която полагаше всички усилия да освободи пленената каруца, понеже не искаше той да й помага.
Стив изпрати другите напред, за да потърсят място за лагер под ръководството на Луиз Джексън. Първо помогна на другата жена, тъй като тя не беше затънала толкова дълбоко.
Преди скаутът да стигне до Джини, тя взе една брадва и с тежки стъпки се отправи през труднопроходимата почва да отсече борови трупчета от дърветата наблизо. Довлече ги до колата, падна на колене и ги подреди около и под буксуващото колело. Това щеше да му даде опора, за да бъде изтеглено от калната дупка. Тя беше виждала файтонджии в Англия, които използваха този метод. Тъкмо щеше да се качи горе, за да провери доколко е постъпила правилно, когато пристигна Стив.
Той погледна окаляната жена, хвърли едно око на работата й и каза:
— Това е умно, мис Ейвъри, но какво би станало, ако наоколо няма дървени трупи, както е в прерията?
Джини се замисли за момент, после без да обръща внимание на калта, която се полепваше по ръцете и дрехите й, отмести трупите. Върна се, отвори сандъка на капрата и извади оттам един голям чук. Отиде отзад и се качи вътре, после разкова якия сандък и го избута на земята. Не продума нито дума, докато отковаваше парчетата и дъските, и остави чука с пироните на задната страна. Използва дъските по същия начин, както беше използвала трупите. Тя се освободи за минути и нито едно парче дърво не се счупи, само едно малко се напука. Тя скочи пак долу, щастлива, че в този ден отново беше с гащи и ботуши, и наново скова сандъка. Остави го отзад, за да измие калта от него, преди да вкара обратно нещата, които беше извадила. Когато и чукът беше върнат на мястото му, тя скочи отгоре и каза:
— Всичко е готово. Ще се видим в лагера.
Стив наблюдаваше мълчаливо. Той беше впечатлен. Тя определено се беше научила да се грижи за себе си. Докато я гледаше, не можеше да прогони от съзнанието си страстната сцена в колата й. Трябваше да опита отново. Той яздеше успоредно с нея и неблагоразумно се пошегува:
— Ще се нуждаете от добро почистване, мис Ейвъри. Изненадан съм, че дама би могла да се валя така в калта.