Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Каква каша, а?
— Да — чу се да шепне. Мъжкото му тяло й се струваше като грейка в зимна нощ. Не можеше да откъсне погледа си от него. Тъмнокафявите му очи блестяха и душата му се молеше: „Целуни ме, люби ме, Джини.“ Очите й се плъзнаха по мокрото от дъжда лице и се спряха на устните му.
Стив я наблюдаваше. Тя трепереше.
— Студено ли ти е? — попита той, въпреки че знаеше отговора. Чудеше се дали тя разбира, че и той също гори от желание. Чувстваше тялото си пламнало. Странно напрежение го държеше скован и отказваше да го пусне от нея. Той знаеше, че трябва да направи нещо, и то незабавно.
Ръцете на Джини останаха върху широките му гърди. Тя чувстваше сърцето му под дланите си. Погледът й беше привлечен отново от него, докато накрая сведе глава. Почти срещу собствената й воля пръстите й сграбчиха ризата му и го придърпаха към нея.
Стив отговори на страстната покана. Устата му покри нейната и разтвори устните й. Пръстите му играеха в мократа й коса. От гърлото му се откъсна стон. Той се притисна по-плътно в нея. Светкавиците отвън не можеха да бъдат заредени с повече енергия.
Ръцете на Джини се сключиха около кръста на замаяния скаут. Тя прилепна за него, галеше гърба му и настоятелно отвръщаше на целувката му. Вълна от непозната топлина заливаше плътта й. Сърцето й искаше и се управляваше от любов.
Мълния изтрещя навън и разклати колата. Мулетата наблизо зареваха в панически страх. Стив дойде на себе си и се изправи. Бузите на Джини горяха, а очите й бяха широко разтворени. Тя го желаеше толкова, колкото и той нея. Ако не бяха в лагер, пълен с хора, той би я направил негова. Щеше да я жигоса с любов, която тя никога не би могла да забрави, да заличи или да замени.
Реалността и оттеглянето му унищожиха илюзията. Тя не знаеше какво да каже. Бяха се увлекли от желанието. Джини си спомни, че го насърчи. Какво ли си мисли той за нея — дамата, която използва… прелъстяване?
— Дни наред се чудих какво ще изпитам и почувствам. Научили сте добре уловките, мис Ейвъри. Вие силно ме изкушавате. По-добре да изляза от тази гореща кабина, преди да сме казали или свършили нещо глупаво.
— Прав сте, мистър Кар. Извинявам се, че… се държах така безразсъдно. Вие сте силно изкушение и за мен, а аз не съм свикнала на…
Разбира се, и без тя да признава своята невинност, той я отгатваше.
— Не зная какво ме обзе, за да реагирам така — излъга тя. — Срам ме е и се чувствам смутена. Моля ви не казвайте на татко, че съм се държала така, сякаш съм си загубила ума.
— Не се безпокойте, мис Ейвъри, няма да му кажа. Той може и да ме нашиба с камшик за това, което се случи. Обещавам ви, че това няма да се повтори.
Той се разкъсваше между доводи и оправдания.
— Благодаря ви, аз също ви уверявам, че това няма да се разбере. — Тя гледаше как Стив разхлабва връвта и скача през задната страна. Чу как ботушите му цопнаха с плясък в размекнатата почва. Заповяда си да се вдигне и да подсигури отвора срещу лошото време.
Хвърли се на постелките и закри очите си с ръка. Прииска й се да плаче от безсилие, но се пребори с това. „Как можа да бъдеш толкова глупава, толкова разпусната? Порицаваш Кати Кинг, а после се държиш също толкова зле, че дори и по-лошо. Какво се е вселило в теб, Вирджиния Марстън? Никога не си реагирала така преди. Проклет да си Стивън Кар, така да ми завъртиш главата. Трябва по-добре да внимавам, когато си наоколо.“
По здрач бурята се укроти. Хората опънаха мушамени палатки, за да сготвят под тях. Избраха тревисти места, за да избегнат калта. Мъжете стъкмиха огньове и скоро изпод ръбовете на заслоните се заизвиваха пушеци. Когато огньовете се разпалиха, жените започнаха да готвят.
Джини си сложи дъждобран и, както обикновено, и отиде да помага на Ели Дейвис. Тя се съмняваше, че някой беше видял какво стана. Бурята беше твърде силна и всички коли бяха плътно затворени.
Докато работеше, тя се питаше дали привлича Стив, дали той просто се въздържа или както бе присъщо на мъжете, се беше възползвал. Или пък наистина искаше тя да го остави на мира. Единствено себе си трябваше да обвинява за случилото се. Въпреки това би било нечестно, направо жестоко от негова страна, да си играе с чувствата й, да злоупотребява със слабостта й към него. Тя си заповяда да забрави засега за Стив.
Скаутът беше дошъл на вечеря при семейство Кинг. С крайчеца на окото си тя видя как Стив и Кати се смееха. Не можеше да забрави как онази жена направо си го просеше. Нито можеше да възпре потока от завист и ревност, който я обливаше. Сякаш Стив усещаше погледа й върху себе си и правеше всичко нарочно. Тя трябваше да се разгневи, но всъщност се терзаеше.