България или Мафията?
- Автор: Андреев Георги
- Серия: България или Мафията? #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «България или Мафията?». Краткое содержание книги:
Мафията се държи точно като ЗАВОЕВАТЕЛ В ЧУЖДА ОКУПИРАНА СТРАНА, прикривайки действията си с демократична и патриотична фразеология. С цел да узакони ограбените от народа богатства, тя Корумпира и блокира работата на държавните и обществените институции, които могат да й попречат — парламент, съдилища, полиция, прокуратура… Политическите партии и другите обществени организации, които по силата на своя статут са ДЛЪЖНИ ДА Й ПРЕЧАТ. Разложението засяга дори институция, който има относителна автономност и изолираност от политическите процеси — армията. Нерядко могат да се чуят констатации на офицери: „Всъщност България няма армия и съществуването й зависи от благоволението на съседните страни“. Войската ни се държи полугладна, полуснабдена с разходни материали, с остаряла и неремонтирана техника — и което е най-страшното — деморализирана. И най-твърдолинейният пацифист или антимилитарист знае, че армията е основен стълб на държавността и че нейното намаляване или премахване е възможно само ако и другите страни направят същото; но даже и тогава преобразованията трябва да се извършат не чрез разлагане и деградация на войската. И във военно отношение България се оказва „разграден двор“, обект на всякакви машинации, насочени против народа. Това състояние на нещата не е случайно — ПОРОБЕНИТЕ СТРАНИ НЯМАТ АРМИИ.
С нищо не са заменени вече премахнатите структури: Комитетите на БКП, Оф-Клубовете, доброволните отреди, Комисиите за народен Контрол, Комсомолът, пионерската организация… Не че тези образувания е трябвало да останат, но други организации, изпълняващи сходни функции, трябваше да запълнят създалия се вакуум. В случая е налице нужната деструктивна операция със също така необходимата липса на Кон-структивна дейност — Мафията „разгради“ тоталитаризма, който вече й пречеше, а не „съгради“ оперативни демократични институции, които да бранят народа от всякакви опасности.
Широко възхваляваната свободна конкуренция на пазара фактически не действа у нас. „Бизнесмени“ разиграват неспечелени с труд пари, спекуланти-прекупвачи ограбват производителя, рекетьори изнудват всички… Тези „бизнесмени“ диктуват цените, Като ги запазват монополно високи независимо от производствените разходи. Мафията толерира това, използвайки или блокирайки държавните институции.
В икономиката мафиотското робство е по-страшно от турското. Турският султан е бил заинтересован поданиците му да бъдат по-състоятелни, за да може да събира по-големи данъци. Това не се е осъществявало в желания обем поради историческото загниване на турския феодализъм и разлагането на султанската администрация. Българската Мафия съзнателно разсипва икономиката и най-вече промишлеността с цел да заграби на безценица нарочно доведените до фалит държавни предприятия. Фактът, че предприятията „умело“ се водят към фалит, се вижда и с „просто око“ — не се извършват реконструкции и модернизации, не се правят даже нормалните ремонти, нито пък се доставят резервни части, Като се изчаква машините и съоръженията да рухнат поради износване и да спрат; пари се „намират“ само за заплати, т.е. За поддържане на работещите на границата на оцеляването, при гарантирано закриване на предприятията поради (предизвикана) „нерентабилност“. По подобен начин се процедира и в селското стопанство, Където саботажите при връщането на земята се опитват да откажат селяните от земеделието и да ги направят ратаи в бъдещите латифундии. Историята не познава случаи, Когато „свои“ ЦЕЛЕНАСОЧЕНО И СЪЗНАТЕЛНО РАЗСИПВАТ СТРАНАТА СИ, НАМИРАТ СЕ В СЪСТОЯНИЕ НА ВОЙНА със своя НАРОД и ФАКТИЧЕСКИ извършват ГЕНОЦИД СРЕЩУ НЕГО. Дори колонизаторите не са довеждали до такава преднамерена разруха колониите си.
Това изглежда недостатъчно за Мафията. ТЯ Е ОРГАНИЗИРАЛА БЕЗРАБОТИЦА И БЕДНОСТ за преобладаващата част от българите, при което физическото оцеляване се приема за Късмет от мнозина. Особено целенасочен е геноцидът срещу пенсионерите — изтребването им цели не само ликвидирането на излишни за Мафията „гърла“, но и унищожава-нето на историческата памет на нацията. Пенсионерите очевидно не разбират, че силните на деня искат от тях по-скоро да измрат и оскотяващи от мизерия и зомбирани от манипулативната пропаганда, съставляват най-твърдите ядра (бетонните глави) на електоратите — по този начин упорито действат срещу себе си и срещу своето потомство. Мизерия съпътства и работещите. Статистиците определят средната месечна заплата за 1995 г. Малко над 7 хиляди лева (140 лева предишни пари), но работещите в заводите рядко получават над 5 хиляди лева. И всичко това става, Когато дребните спекуланти правят далавери за милиони, а башмафиотите — за милиарди. В същото време управниците издевателстват над народа, Като увеличават месечните детски надбавки с 3 лева, а на пенсионерите — с по стотина лева.