България или Мафията?
- Автор: Андреев Георги
- Серия: България или Мафията? #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «България или Мафията?». Краткое содержание книги:
За изминалите 6 години „демокрация“ се натрупаха много събития. В малките вестничета и в чуждестранните медии, а също и в немалко книги се появява доскоро неизвестна за българите информация. От разнородните и понякога противоречиви факти може да се сглоби следната правдоподобна, но документално недоказана (документите са скрити!) Хипотеза:
Официално Горбачов се среща с Рейгън и Буш в Рейкявик, Женева и Малта главно във връзка с ядреното разоръжаване и това широко се осветлява в тогавашните медии. Навярно по време на преговорите са отделяни по няколко минути за разоръжаването (тържественото подписване на споразумението сме гледали по телевизията), но основната тема е била друга — как да се въведе пазарна икономика (т.е. Капитализъм=демокрация) в СССР и в другите социалистически страни (за това не се казва и дума нито в комюникетата, нито на тържествените церемонии, нито в медиите). Има се предвид СПАСЯВАНЕТО НА НОМЕНКЛАТУРАТА, А НЕ НА НАРОДИТЕ. В името на това още по „брежнево време“ е започнало прехвърляне на капитали, ограбени от народа, на Запад. Първата реакция на осигурените номенклатурчици е да побягнат на Запад, при изнесените си богатства, напускайки потъващия Кораб СССР. Американците не са съгласни — не им трябват пълчища от консуматори, непригодни за полезна дейност, въпреки че охотно приемат „техните“ богатства. Отговорът им може да се резюмира по следния начин: „Номенклатурчиците да останат по местата си. Ние ще им кажем как да станат капиталисти, имаме сценарий за това. В замяна ТЕ СЕ ЗАДЪЛЖАВАТ ДА СЪСИПЯТ СТРАНИТЕ СИ И ДА ГИ ПРЕХВЪРЛЯТ В ТРЕТИЯ СВЯТ, ДОКАТО СЕ ОФОРМИ ЧЕТВЪРТИ.“
В тази не единствено възможна версия липсват важни елементи (укрити са). Горбачов не би могъл да взема толкова съдбоносни решения еднолично и да остане жив (Хрушчов бе свален от власт за Къде-Къде по-малки „волности“). Кои хора стоят зад него? Не са тези от ЦК на КПСС — не само Лигачов и Язов, но и много други с поведението си показват, че не са посветени в „играта“. Тогава КГБ? Възможно е. А може би руската мафия от т.нар. Икономика в сянка? Не е изключено. Очевидно в детайлите на заговора са били посветени малцина — иначе той не би успял — но мнозина са се досещали….Подобна хипотеза преобръща с главата надолу всичките ни представи за перестройката и последвалите я събития.
И все пас основните резултати от „демократизацията“ в общи линии потвърждават хипотезата. Номенклатурчиците, доскоро заклети врагове на Запада, стават капиталисти, без да срещнат съпротива (добър сценарий!) И със съгласието на същия този Запад. Никой не им търси сметка за извършените престъпления и Западът го одобрява. Ограбените от народа богатства, изнесени на Запад, си остават там и Западът ръкопляска на това. Някогашните социалистически страни вече са бананови републики, устремени към Третия свят и Западът поддържа това… И нека никой не заблуждава хората, че СЪСИПВАНЕТО НА СТРАНА КАТО БЪЛГАРИЯ — държава по-назад от Белгия в развитието си, но промишлен гигант в сравнение с Гърция — БИЛО ЕСТЕСТВЕН ПРОЦЕС НА ПРЕХОДА! ТАКЪВ ПРОЦЕС Е ВЪЗМОЖЕН САМО ПРИ НАЛИЧИЕ НА ЗЛА УМИСЪЛ, ПОРОДЕНА ОТ КОРИСТНИ ЦЕЛИ.
И все пак „бананизацията“ на всяка една от източноевропейските страни е различна и зависи от отпора, който народът оказва на Кандидатите за капиталисти. В Чехия и Сло-вакия въобще няма бананизация, въпреки че има „трудности на прехода“. Аграрната реформа и реституцията (извършена в пари) приключиха за броени месеци и вече са забравени. Спадът на производството, инфлацията и безработицата са незначителни в сравнение с тези в България. Чехите съумяха реално да унищожат ядрото на тяхната Безпечност (държавна сигурност), с което възможностите за саботажи рязко намаляха. Чешките управници не са врагове на своя народ, и това е заслуга на самия народ — поставил е начело на държавата подходящи хора и непрекъснато ги Контролира чрез своите партии и други организации, чрез бойкот, а при необходимост — и чрез демонстрации и стачки. Проблемите на Чехия са задачи, до които България дори не се е доближила.
Поляците са в по-тежко положение, но те бедстват със средна месечна заплата от 300 долара (в България около 100, според официалната статистика). Това е така, защото народът не се оставя да бъде потискан. Унгария изпитва обектив-ни икономически затруднения, но те не са от „български“ тип. Дори Румъния, въпреки по-лошата си стартова позиция, не до-пуска „българска“ разруха.
Единствено в България Мафията изсмуква безпощадно и безнаказано жизнените сили на народа и не среща никакъв отпор — нито организиран, нито стихиен. Българите се оплакват, хленчат, но не се съпротивляват, а като деца очакват някой друг да реши проблемите им. Изглежда, че БЪЛГАРИНЪТ НЕ МОЖЕ ДА ТЪРПИ СВОБОДАТА И СВЪРЗАНАТА С НЕЯ ОТГОВОРНОСТ и че робството е желаното и оптималното му състояние. Убийствен извод, но засега никой не го опровергава с дела.