България или Мафията?

Главно чрез големите партии се извършва манипулирането на народа. Прилагайки максимата „Разделяй и владей!“, партиите насъскват една част от хората срещу друга чрез вестниците си, чрез митинги, чрез митингаджийски подстрекателски речи в парламента. Най-широко афиширана е Конфронтацията между БСП и СДС. Вследствие на форсираната еднопосочна и манипулативна пропаганда част от електоратите им, особено пенсионерите, са напълно зомбирани — при подаване на определен сигнал следва автоматична реакция на фанатична преданост към „нашите“ и примитивна омраза към „ненашите“. Зомбираните от двете страни, притиснати от ниските си доходи, мизерстват, но са непреклонни — „червените“ вече нямат идеи, но знаят, че трябва да ги защитават до смърт; „сините“ се Кълнат в синята идея, но досега никой не е успял да обясни какво представлява тя.

В същото време лидерите от името на партиите Водят симулативна борба помежду си, Като се заяждат с въпроси, от дребни по-дребни. Никой не смята да търси отговорност на Виновниците за националната катастрофа, нито да се интересува от произхода на богатствата на „едрите“ и не толкова едрите капиталисти или от отварянето на досиетата… — тези теми не се използват даже с пропагандна цел. Това е сигурна индикация, че партиите, привидно от различни позиции, СЛУЖАТ НА ЕДИН И СЪЩИ ГОСПОДАР — Мафията — и на нейната Кауза.

Подпомогната от преднамерено губещата позиция на СДС, БСП, в продължение на десетилетия водила народа към сияйните Върхове на комунизма, тихомълком се измъкна от отговорността за провала на илюзията и сега, необезпокоявана, „строи капитализъм“. БСП нямаше да успее без слугинска-та роля на СДС. Кресливият антикомунизъм на СДС позволи на управляващата комунистическа върхушка да разгроми собствената си партия и да я превърне в полувоенна организация от безидейни оцеляващи хора, следващи сляпо ВПС на БСП — без наличието на симулативен враг „редовите комунисти“ биха потърсили отговорност на върхушката. Общинските избори на 29 октомври 1995 г. За сетен път потвърждават, че големите партии действат съгласувано срещу народа: например за Кмет на София БСП издигна Кандидатурата на неизвестния на широката публика Венцеслав Йосифов, милионер, „Който не си знае парите“, непопулярен дори сред членовете на БСП; на „опозицията“ се дава възможност (статията е написана преди изборите — б.а.) Да избере свой Кмет, и това ще бъде демонстрация на цивилизована демократичност на политиче-ския елит — опозиционен Кмет работи успешно с правителството за благото на обществото. За свободата, която Мафията дава на своите партии, говорят и невероятно безпринципните Коалиции „по места“ между политически сили с несъвместими програми.