България или Мафията?
- Автор: Андреев Георги
- Серия: България или Мафията? #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «България или Мафията?». Краткое содержание книги:
Нека да хвърлим поглед върху българската история.
От гледна точка на прагматизма Паисий Хилендарски си е прахосал живота — вместо да се опита да стане игумен на манастира (а защо не и нещо повече!), както постъпват порядъчните монаси, той се е захванал да пише История славяно-болгарска. От позициите на съвременните представи за ефективност също не е постигнал нещо съществено — обикаляйки страната пеш, Като гламав, той е оставил на различни места няколко десетки преписа на своята история, които са били прочетени най-много от неколкостотин човека. Капка в морето. Откачен монах! А ако го нямаше?
Още по-унищожителна може да бъде критиката срещу Раковски. Вместо да стане тежък търговец или султански чиновник, ползващ се с уважението и благоволението на силните на деня, както правят умните и сериозни хора, той тръгнал да организира чети, легии и да издава вестници, от които не се печелят пари. А Когато Сърбия, благодарение и на неговите легии, изгонва турския гарнизон от Белград, вместо да получи за заслугите си висок пост и да стане сърбин (както години по-Късно прави българинът никола Пашич), отново се занимава със своите „глупости“. Този будала явно не знае, че Където е добре, там е родината. След многото си щуротии Раковски умира в бедност, изоставен от всички (пада му се!), а българите пак си остават поробени. А ако го нямаше?
Ами Левски? Не послушал правилните напътствия на вуйчо си Василий и на други умни и сериозни хора и тръгнал да буни раята срещу легитимната власт на Негово величество) султана! И Като въртоглав да обикаля българско и да създава тайни революционни Комитети от хайлази и хаирсъзи като него! Абе, глупако, всеки почтен бакалин ще ти каже, че империя не се събаря с 50 Комитета от по 5 човека, дето месец след учредяването си забравят, че са Комитет!… Пък и зле ли ни е под султанска власт?… Увисна на бесилото (хак му е!)… Ефективност — близка до нула, биха Казали в наши дни. А след смъртта на Левски Комитетите се разпадат и априлското Въстание се подготвя от нови хора… А ако го нямаше Левски?
И Ботев не е по стока. Вместо кротко да си даскалува или да се опита да завърти търговийка, тръгнал вестници да издава и стихотворения да пише за свободата, и други глупости да върши, дето нито за ядене стават, нито в пари могат да се обърнат! И не стига това, ами събрал хаймани като него, да се бият против властта, значи против закона! И какво направи? Направи дупка в морето!… И тук никаква ефективност.
Слава Богу, има умни и сериозни българи, които да ни отсрамят пред цивилизования свят. Умният човек никога няма да тръгне направо срещу властта и закона, винаги ще плува по течението, ще сваля шапка на по-умните (по-силните) и ще превърне всичко това в пари и обществено положение. Да вземем например хаджи Иванчо Хаджи Пенчович. Богат човек, умен човек, верен слуга на падишаха. Изпълнил дълга си и изпратил Левски на бесилото, а султанът му дал нишан (орден) и други благини. След време дошло освобождението на България от турско робство и Хаджи Пенчович отново изпълнил дълга си, този път като депутат в Учредителното събрание в Търново. И пак богат и почитан. Ето това е умен човек! Прагматик.
Пример за подражание е и Александър Лилов. Бедно момче от Северозападна България, отрано тръгнало по правилния път. Комсомол, БКП, окръжен Комитет, ЦК на БКП, Политбюро… — неудържим възход на умен човек. Прославя и Партията, и другаря Тодор живков. Разработил марксистко-ленинистката естетика и с право станал професор, доктор на науките, член-Кореспондент на БАН. С аргументите на науката и политиката се бори против капитализма, ревизионизма, идеологическата диверсия на империализма и за чистотата на ленинско-димитровските идеи, а също за победилия, зрелия, развития и реалния социализъм. После идва 10 ноември 1989 г. И другарят Лилов прегръща ревизионизма, т.е. Демократичния социализъм. Още по-Късно се помирява и с капитализма, пардон, с демокрацията. „превежда“ Партията през криволичещите пътища на прехода, и вместо подсъдим, тя отново става съдник. Не цялата Партия, а върхушката й. „Редовите социалисти“ Живеят в режим на оцеляване, както и техните опоненти. А господин Лилов и преди беше богат, и сега е богат. И преди уважаван, и сега уважаван. И преди вземаше решения, водещи страната към възход, и сега взема решения за излизане от катастрофата — резултат от възхода. Умен човек, идеолог-прагматик, гордост за България.