България или Мафията?
- Автор: Андреев Георги
- Серия: България или Мафията? #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «България или Мафията?». Краткое содержание книги:
Ами Андрей Луканов? Трето поколение революционер, сега анонимен (чрез родата си) Капиталист. Виден марксист-ленинец, ревизионист, либерал, Консерватор… Според духа на времето. Корифей на социалистическата, капиталистическа-та и преходната икономика. Взел активно участие при натрупването на външния дълг на страната ни и при изплащането му впоследствие. Защитил честта на социалистическа България в Ню Йорк, отбелязвайки, че именно тя, а не южна Корея е истинско икономическо чудо в света; по-Късно активно участвал в излизането на българското чудо от катастрофата… Прагматик, винаги 8 крак с времето. И той е гордост за страната ни.
И това не са единствените умни хора на съвременна България. По техния път вървят Красимир Премянов, Филип Димитров, Филип Боков, Иван Костов, Клара Маринова, Александър Йорданов… Цяла плеяда от умни хора. Други, още по-умни, Като Георги Йорданов, Георги Атанасов, Кръстю Тричков, Григор Стоичков, Пеко Таков, Станко Тодоров… И (или) потомците им дърпат Конците на събитията, без да се показват на политическата сцена — те владеят България анонимно. За честта на страната ни трябва да се отбележи, че вече не се срещат хаймани и глупаци като Ботев и Левски. А това много ни доближава до Европа и най-вече до Америка.
Тук е време да бъде изоставен пародийно-сатиричният тон и да се заговори сериозно. Всъщност тази пародия изцяло покрива МОРАЛНИТЕ ЦЕННОСТИ, Които българската „демокрация“ насажда в съзнанието на хората главно чрез медиите: НИЩО НЕ СТОИ ПО-ВИСОКО ОТ ЛИЧНИЯ ИНТЕРЕС; АКО ОТКРАДНЕШ И НЕ ТЕ ХВАНАТ, СИ ГЕРОЙ; АКО ЛЪЖАТА ТИ НОСИ (МАТЕРИАЛНА) ИЗГОДА, ВИНАГИ ЛЪЖИ — БИЛО ОТДЕЛНИ ХОРА, БИЛО ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО; ВСЯКО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ Е ОПРАВДАНО, АКО ОТ НЕГО СЕ ПЕЧЕЛЯТ ПАРИ… Разбира се, тези грозни максими рядко се изричат направо, те са вплетени във филмите и телевизионните сериали, в книгите и вестниците, в речите на големците и в тяхното поведение. Това не е карикатура на Запада, резултат на балкански нрави; това е самият Запад с драстично хиперболизирани отрицателни черти и изчистен от положителните си характеристики. Днешният Запад не би търпял Ботев и Левски, Хосе Марти и Че Гевара, но би се спогодил с хаджи Иванчо хаджи Пенчович и другите умни прагматици, изброени по-горе, плюс множество неизброени. И го прави.
Като утеха за „глупаците“ остава фактът, че никой от потомците на хаджи Пенчович не носи неговата фамилия — сменили са я, за да избегнат срама. За Конформистите-говеда това не е никаква загуба — щом изгодата го изисква, те сменят и име, и род, и народност.
Всяко добре организирано общество се нуждае от „стандартни“ граждани, дори и официално да твърди обратното. То може да изтърпи неколцина кротки чудаци, но ако всички са чудаци, обществото ще се разпадне. Основната маса от хора трябва да бъде стандартна, изповядваща основните добродетели и предразсъдъци на своето време. Стандартният човек редовно си плаща данъците, гласува на изборите (ако така правят и другите), отива войник, щом го призоват, заклеймява враговете, щом го насъскат, пие кока-кола, ако рекламата го преследва навсякъде, носи тесни панталони, ако модата е такава… Без да е тъп, стандартният човек не прекалява с мисленето, а несъзнателно подражава на авторитетите. Авторитетът може да бъде някой мъдрец, но може да бъде и естраден певец. Навярно това е за добро, понеже аналитичното мислене не се удава на повечето хора, независимо от претенциите им. Стандартността прави гражданина предвидим и улеснява ръководенето му и груповото му манипулиране. Уважава-ният гражданин винаги е стандартен (или се старае да изглажда такъв) и може да се прави на интересен само чрез много малки отклонения от стандартността — той е „един от нас“.
Конформизмът е следващата крачка 8 процеса на стандартизиране. Той е продукт на прокамерния егоизъм и страха, че нещо може да бъде загубено. Стандартният човек се възмущава от неправдите и по силата на заложената в него „програма“ е готов лично да се намеси в събитията с риск да си изпати. Конформистът може най-много да се възмути дозирано, но никога няма да рискува скъпоценната си кожа — ТОЙ ЩЕ СЕ ВПИШЕ ВЪВ ВСЯКА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ И ЩЕ СЕ ОПИТА ДА ИЗВЛЕЧЕ ИЗГОДА. Конформистите не са симпатични същества, но обикновено са непотопяеми и най-често тъкмо те оцеляват и благоденстват.