Ръкописът Q
- Автор: Рабб Джонатан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ръкописът Q». Краткое содержание книги:
Тя го наблюдаваше. Все още не можеше да е сигурна дали това, което казва, идва от сърцето на фанатично настроен човек или от разума на практичен политик. Но какъвто й да беше отговорът, тя разбираше, че Щефан има право. Полковник Найджъл Харис щеше да е полезен през следващите месеци. Въпросът беше кой на кого ще помага?
— И разбира се, вече сте започнали да уреждате това.
— Разбира се.
Тя изчака малко.
— Добре — продължи графинята, като поднесе кърпата към устните си, а после я остави на масата — вие ме накарахте да се замисля за много неща. — Тя се изправи, Харис също стана. — Моля, седете си. Довършете закуската си. Ако имате нужда от нещо друго, просто звъннете. Имам да довърша някои неща преди да пристигнем. Надявам се, че в Барселона ще ви чака кола.
— Много мило.
Тя кимна и се отдалечи от масата. На вратата се обърна.
— Много се радвам, че се срещнахме.
— Удоволствието беше изцяло мое.
Тя кимна пак, после излезе в коридора и влезе в съседното помещение.
Щефан Клайст стоеше пред едно огледало със специално покритие, през което наблюдаваше полковника, който сега отхапваше парче сандвич.
— Е? — каза тя, като изу високите си токове и тръгна към него.
— Трудно е да се каже дали ще можем да го контролираме.
— И аз мисля същото.
— Винаги има начин.
— Ревнив? — Тя се притисна към гърба му; дори без обувки беше два-три сантиметра по-висока. Посегна и разкопча панталона му. Продължиха да гледат Харис. Тя бръкна и скоро усети в ръката си обичайната твърдост. Възбудата й растеше. Обърна Клайст към себе си; очите й наблюдаваха напрегнато Харис, който измъкна от джоба си мобифон и започна да набира номер.
— Можем ли да го засечем? — попита тя, докато Клайст сваляше роклята й; тя остана само по колан за жартиери — никога бикини, за да не се затруднява.
— Погрижил съм се — каза той, докато я навеждаше над голямото стъкло. После посегна към кръста си, но тя го спря.
— Ципът ще драска — каза той.
— Знам — отвърна тя и го вкара в себе си.
Здравите му ръце обгърнаха ханша й и я задвижиха; тя всеки път късо изпъшкваше, когато се допираше до ципа, но това я караше само да се движи по-силно. Щефан пъшкаше високо.
— Тихо — прошепна тя, очите й бяха вперени в белега на лицето на Харис. Представяше си как го ближе, как прокарва езика си по него. Секунда по-късно свърши и усети, че и Клайст се освобождава в нея. Той продължи да трепери още малко — няколко последни вълни удоволствие, после дишането му се нормализира.
Тя си мислеше дали ще е така приятно и с Харис.
— Географска карта? — попита Пиърс изненадано. — Каква?
— За какво е може би по-точният въпрос — каза Аниели.
— Добре. Но те очевидно са смятали да скрият това от всички с изключение на няколко избраници. Не мога да си представя, че повечето от манихеите могат дори да препишат молитвеника правилно.
— Като се има предвид устната традиция, сигурно никой. А дори да могат, преписите ще бъдат без значение, ако липсват писмата. Както се оказа, необходими са всички части, в които добре са разграничени и трите подраздела.
— Колко удобно.
— Именно — усмихна се тя. — Както и да е, всеки от подразделите съдържа пет писма — по едно от Адам, Сит, Енос, Сим и Енох. Първата част — най-ранната хронология — описва предимно географските подробности. Каквото и да е скрито, нещата се движат около онези първи пет века. Има следи, водещи дори към Таврическата планина и Армения — диви гористи местности, които не са се променили стотици години. В края на осми век обаче съкровищницата намира постоянния си дом в горната част на гръцкия полуостров — планината Атон. Винаги досега съм мислила, че поселенията в Атон не са по-ранни от десети век. Но очевидно манихеите са били там много по-рано. Атон става центърът на следващите пет писма, пълни с подробности за много оживения някога манихейски манастир, наречен „Свети Фотий“. Според директорията за Атон в Интернет „Свети Фотий“ става гръцки манастир някъде през единайсети век.
— Тоест виждате връзка между онези манихеи и гръцката църква?
— Гърците ли? — Трябваше й момент, за да разбере какво точно й казва. — О, разбирам какво имате предвид. Не. Нищо подобно. Гръцките манастири на Атон се появяват чак към края на десети век, преди разрива между Източната църква и Рим.
— А „Свети Фотий“ предшества манастирите в тази планина?
— О, да. Според тези писания — с около петстотин години. Умни са били онези манихеи. Намерили са си много подходящ светец, какво ще кажете? — Когато Пиърс не отговори нищо, тя добави, че „Свети Фотий“ е от „фос“… гръцката дума за „светлина“. — Всичко е с някаква цел, нали?