Ръкописът Q
- Автор: Рабб Джонатан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ръкописът Q». Краткое содержание книги:
Пиърс можеше да се закълне, че тя искрено се забавлява.
— Устната традиция?
— Точно така. Знаех си, че ще се сетите. Не е било необходимо да се определя броят на редовете и ритъмът, защото са могли да бъдат произнасяни като поток от думи — с малко паузи тук-там, — но нищо не е било точно установено. Няма очевидно обяснение за несъразмерностите. Но дали е така?
— Предполагам, че не — отвърна той, все така втренчен в ръкописа.
— И аз започнах да си задавам същия въпрос. Защо, като се има предвид традицията, са сметнали за необходимо в отделни моменти — обикновено разделени във времето с по трийсетина години — да записват молитвата с букви? Освен това с времето би трябвало да се появи естествен ритъм на рецитацията на молитвата и съответно да й придаде някаква форма. Най-малкото, за да има някаква прилика между копията. И все пак такава няма. Защо? И защо да се смесва молитвата с писма на пророците?
— И тогава сте помислили за акростиховете. — Той кимна.
— Разбира се. Това се връзва чудесно с основното, което лежи в сърцевината на всеки тип гностицизъм, манихейски или не — тайното знание. Гносисът. Ето защо всички те почват с малки откъси от Йоан. Сигнал за тревога, ако предпочитате такова сравнение. „Помни гносиса“, съобщава звънчето. В този случай знанието буквално е скрито в текста! — Ентусиазмът й нарастваше. — А защо е тази разлика в дължината на редовете? Защото всеки препис съдържа определено послание — точно това обуславя наличието на различни първи букви във всеки от редовете.
— И какво е посланието?
— За нещастие — цигарата й намери пепелника — никоя от първите ми находки не донесе нещо, което да ми се струва достатъчно смислено. Освен това започнах да разбирам колко странно е построена самата молитва. Някой би предположил, че молитва, наречена „Съвършена светлина, Истинско възнесение“, би била възходяща, ще започва от светското, за да се извиси до божественото. Всъщност тук става точно обратното. Възвишеност в началото, финалът е най-обикновен. Тогава се насочих към писмата. Тя посочи листата най-близко до бюрото. — Те също са за „божественото възнесение“. Защо са ги включили? И защо всичко това е запазено заедно?
Пиърс се взираше в схемата, което Аниели бе оформила на пода, като следваше стрелките, опитвайки се да открие смисъла. Усети нарастващото й нетърпение.
— Целият съм слух — каза той.
— О, стига, вече би трябвало да откриете загадката — каза тя. В тона й отново се долавяше детска закачливост. Когато той поклати глава, тя бързо се наведе и започна да размахва ръце над листовете, три или четири пъти — от бюрото към него. После кимна окуражително.
— Пясъчен стълб ли? — попита той.
Тя енергично вдигна ръце.
— Нагоре. Устремено е нагоре. Истинското възнесение. Трябва да четете преписите от края към началото. Така са направени и акростиховете.
Той погледна листата; да, сега го видя съвсем ясно.
— Отзад напред?
— Точно така. Посланието е във възнесението. Направо е вълшебно.
— Определено, но все още не виждам какво е…
— Толкова земетръсно ли? — прекъсна го тя. — И аз не разбирах, допреди час. Всеки акростих съдържа отделни смислени изречения, но цялостното им значение няма смисъл — просто несвързани фрази. Не мога да ви кажа колко ме притесни това.
— Работил съм с вас и преди, забравихте ли? Този път няма счупени чинии, нали?
— Онова беше случайно. — Тя замълча за миг. — Е, не съвсем. Само няколко счупени молива.
— Значи не е продължило толкова много, колкото ви се струва.
— Знаете ли — каза тя, — започвам да ви харесвам все по-малко и по-малко.
— Сигурен съм, че е така — засмя се той. — Открили сте отговора в писмата, нали?
— Умно момче!
— А те се приписват на петимата пророци от Стария завет. Което всъщност е невъзможно.
— Точно така. О, защо не бяхте тук преди няколко часа! Щяхте да ми спестите толкова време!
— Да не говорим за моливите. — Той се усмихна. — Е, защо писачите са избрали тези имена?
— Да, защо? — повтори тя, измъкна поредната цигара и опушването на стаята продължи. — За да придадат на писмата допълнителна сила и известна святост? Може би. Но самият факт, че всяко от тях включва написаната молитва, беше достатъчен, за да отхвърля това предположение. Трябваше да има и някаква друга причина, нали? И тогава започнах да мисля, че целият свитък може би е основан на идеята за възнесението, или най-малкото използва метод за четене отдолу нагоре. Още от гносиса. След като са използвали акростих, защо да не използват и пророците, които са били най-свещените в манихейската система? — Дълго дръпване от цигарата. — Може би имената им е трябвало да привличат вниманието не към святото, а към обикновеното.