Ловците

— По дяволите — въздъхна Чарли.

— Това страшно ме скапа, защото ми се струва, че ще трябва да подновя документите за граждански полети…

— Да ги подновиш ли?

— Да. Наложили са им запор, след като не съм се явил на годишния преглед за физическа годност. Тогава прецених, че няма начин да мина с гипса. Затова разрешителното ми е невалидно. Не са го анулирали, просто е обявено за невалидно, докато не се явя на преглед. Вече проверих. Трябва ми някой приятелски настроен лекар. Ще погледне белезите, а аз ще му покажа, че мога да си свивам крака. Той ще напише каквото трябва за пред инструктора на проверочния полет. С други думи, по нищо няма да проличи, че съм негоден или опасен в пилотската кабина. Проверяващият ще разбере, че мога да натискам педалите, и ще ми подновят разрешителното за реактивни и витлови самолети. Това ще рече, че мога да летя почти навсякъде, с изключение на армията.

— А ти можеш ли „да натискаш педалите“? — попита Кастило.

— Май да. Направо не ми се мисли, че след всички тъпи упражнения, дето ги правих, гадното коляно ще ми извърти някой номер. Затова си мисля да отскоча до Тампа и да си намеря сравнително честна работа като делови човек.

— Като пилотираш прецакан отвсякъде руски хеликоптер на някоя скапана мисия на майната си ли?

— Плащат добре.

— Защо не останеш тук?

— И да работя за теб ли?

— Нещо притеснява ли те?

— И да ме сочат като некомпетентен връзкар?

— Приеми го от добрата страна — предложи Кастило. — Звеното за организационен анализ предлага работа на човек, който отговаря на всички необходими критерии. Ти си невеж, инвалид, озлобен и така или иначе безработен.

— Забрави да кажеш чернокож. Много е важно.

— Да, чернокож. Ще поговоря с Макгуайър. Може да уреди Тайните служби да те вземат на работа.

— Май няма да успея да мина и техния преглед за физическа годност.

— Все нещо ще измислим. Не ми е приятно да ти го казвам, Дик, но наистина се нуждая от теб.

— Ако бях убеден, че наистина е така, Чарли…

— Някога да съм те лъгал?

— Нали не очакваш отговор на този въпрос?

— В такъв случай ми е необходим човек — по-точно ти който да ми пази гърба от противния натрапник, дето ми го натресе Монтвейл. Това е самата истина.

— Не можеш ли просто да кажеш: „Много благодаря, но нямам нужда от човек, който да се занимава с връзките с обществеността?“

— Очакваш да кажа подобно нещо на посланик Монтвейл, директор на Националното разузнаване? Той не е свикнал да му се отказва, а и се опитва да ни бъде от помощ.

— Какво е намислил?

— Цялата тази работа с агента на президента никак не му е по вкуса. След като не успя да ни превземе — а съм напълно убеден, че точно това се опитва да направи — ще се опита да ме изхвърли от бизнеса.