Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Сега искам да кажа няколко думи — каза президентът. — На някои от вас им е известно, че съм главнокомандващ. Преди да стане въпрос за повишението на подполковник Кастило, аз наивно вярвах, че щом издам заповед, тя ще бъде изпълнена. Научих, че това не важи, когато става въпрос за повишение на офицери.
— Когато майор Кастило откри и върна откраднатия от терористи „727“ — след като цялата разузнавателна общност го търси безуспешно, след като научихме колко малко е оставало терористите да постигнат целта си и да блъснат самолета в „Либърти Бел“ в центъра на Филаделфия, след като цялата разузнавателна общност отхвърли категорично подобна възможност — аз си казах, че едно най-обикновено повишение не е достатъчна награда за изключителната служба на Кастило в полза на страната.
— Както Мат Хол ми каза, по онова време майор Кастило е бил определен за повишение в чин подполковник заради изключителната му служба.
— Затова попитах генерал Нейлър „Как да го повиша?“ и генерал Нейлър ми каза, че не може да бъде повишен просто така. Може би причината бе, че генерал Нейлър и подполковник Кастило са твърде близки и генералът не е искал отстрани да изглежда така, сякаш към Чарли има по-специално отношение. Затова се обърнах към началник-щаба на армията и му обясних, че познавам един изключителен майор, възпитаник на „Уест Пойнт“, „Зелена барета“, като самия началник-щаб, който не само че е бил посочен за повишение в чин подполковник, а има забележителни заслуги, и ме интересува защо не може да бъде повишен незабавно. Началник-щабът обясни, че не било толкова просто, че като възпитаник на „Уест Пойнт“ и „Зелена барета“, майорът, за когото говоря, е наясно с положението. Което означаваше, че и главнокомандващият трябва да е наясно.
— Затова главнокомандващият се оттегли, звънна единствено на генерал Нейлър и му нареди в момента, в който научи, че скърцащите колела на армейската машина са се задвижили и е дошло времето майор Кастило да бъде повишен, да ме уведоми незабавно. И той наистина ме уведоми онзи ден.
Обърна се към Кастило, стисна дясната му ръка и отпусна лявата на рамото му.
— Затова, подполковник Кастило, ще трябва да се задоволите с позакъсняло повишение, вместо с напразни очаквания. Поздравявам те, Чарли.
— Благодаря ви, господине.
Последва любезен смях, аплодисменти и присъстващите отново стиснаха ръката на подполковника.
— Въпреки че държавният секретар недоволства, че след още една чаша ще предам управлението на страната в ръцете на гостите, нека вдигнем тост за новия чин на подполковник Кастило — предложи президентът.
Сервитьор в бяло сако внесе поднос с чаши шампанско и поднесе на всички.
— Дами и господа — продължи президентът с вдигната чаша. — За подполковник К. Г. Кастило.
Президентът тъкмо поднасяше чашата към устата си, когато служител му даде знак, че го очакват на телефона.
— Двамата с Натали очакваме това обаждане — обясни президентът. — Бихте ли ни извинили, ако обичате.
Двамата с държавния секретар излязоха от стаята.
Генерал Нейлър се приближи до Чарли.
— Благодаря за крилете, господине — усмихна се Чарли.
— Удоволствието беше мое, подполковник — отвърна Нейлър. — Ако старите не са ти нужни повече, Алън е в списъка за майор.
— За мен ще бъде чест да връча на Алън пагоните си, господине.
Посланик Монтвейл се присъедини към тях. Отпусна ръка върху рамото на Кастило почти бащински.
— Успяхме да ви изненадаме, нали, подполковник? Съгласен съм с президента, че повишението позакъсня.
Предупредително звънче зазвуча в главата на Кастило.
„Защо се държи толкова мило? Заради всичко, което каза президентът ли? Заради церемонията може би? Не. Иска нещо. Какво обаче?
Не иска да започна да се оплаквам заради противния тип, дето ми го е пратил. Това трябва да е. Знае, че в момента президентът е в настроение да угоди на всяко мое желание.
Ако не хвана бика за рогата още сега — като по този начин съсипя приятелското настроение — докато се върна, а един господ знае кога ще стане — няма да мога да се отърва от господин Трумън Елсуърт“.
— Много отдавна генерал Нейлър ми каза, че да чакаш повишение е все едно да наблюдаваш ледник — обясни Кастило. — Чакаш, чакаш и не става нищо — след това, най-неочаквано се чува едно шумно „Пльос“.
Монтвейл и Нейлър се разсмяха.
„Какво се казваше в наръчника за тактически действия? Най-добрата защита е доброто оскърбление“.
— Господин посланик — реши се Чарли. — Ще ми позволите ли да отнема няколко минути от времето ви?