Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
Не се обърна назад, ала когато автомобилът потегли, извърна очи към фоайето.
Госпожа Патриша Дейвис Уилсън все още стоеше, където я бе оставил, впила поглед в отдалечаващия се „Юкон“.
Спомни си, че Милър бе казал, че зловредното й лъчение превърнало мартинито му в лед.
ЧЕТИРИ
Белият дом
„Пенсилвания авеню“ 1600
Сз Вашингтон, окръг Колумбия
19:50, 4 Август 2005
Кастило позна подполковника пехотинец, застанал до вратата във великолепна униформа с отличителните знаци на адютант на главнокомандващия. Последно се бяха видели на „Еър Форс Едно“ във военновъздушната база „Кислър“ в Мисисипи. Дори помнеше името му: Макелрой.
— Добър вечер, господин секретар, госпожо — поздрави подполковникът секретаря и госпожа Матю Хол. — Президентът ви моли да отидете в президентския апартамент.
След това погледна Кастило и на Чарли му се стори, че в очите на Макелрой проблясва някакъв спомен.
— Вие сигурно сте майор Кастило? — попита подполковникът.
— Да, господине — отвърна Кастило, усмихна се и посочи табелката на гърдите си, на която пишеше КАСТИЛО.
— Президентът ви очаква в президентския апартамент, майоре — уточни подполковник Макелрой. Бе повече от очевидно, че не му бе станало приятно, когато Чарли посочи табелката с името си.
„Ама тогава майната ти, подполковник. Можеше и сам да погледнеш“.
— Слушам, господине — отвърна Чарли.
— Асансьорът е отсреща, господин секретар — посочи подполковник Макелрой.
— Благодаря — кимна Хол.
Първата дама бе в хола на президентския апартамент, ала президента го нямаше. Кастило не се изненада, когато видя останалите присъстващи — държавния секретар Натали Кохън; посланик Чарлс У. Монтвейл, директор на Националното разузнаване, и Фредерик К. Байдърмън, секретар на отбраната, ала четвъртият го стресна. Тук бе и генерал Алън Нейлър. В един от ъглите бе застанал фотограф, стиснал дигитален фотоапарат „Никон“.
„Много интересно, какво толкова са решили да увековечат?“
Монтвейл, Байдърмън и Хол бяха в официални костюми. Нейлър бе в парадна униформа.
— Ще дойде след минутка — уточни първата дама, след това добави: — Здрасти, Чарли, напоследък все не остава време да се видим.
— Добър вечер, госпожо.
Мъжете му кимнаха, ала нито един не заговори.
Президентът влезе след минута. Тъкмо обличаше официалното си сако.
Присъстващите го поздравиха в един глас:
— Добър вечер, господин президент.
Президентът обиколи стаята, първо целуна жените, след това подаде ръка на мъжете, включително и на Чарли.
— Добре, генерале — започна президентът. — Както обикновено, съм закъснял. Да започваме.
Нейлър извади лист от джоба си.
— „На вниманието на Военното министерство, Вашингтон, окръг Колумбия, извадка от заповед 155 от I август 2004 година. Параграф единайсет. Майор Карлос Г. Кастило, 22 179 155 от Специалните части е повишен в чин подполковник, считано от 31 юли 2005 година. Да се доведе до вниманието на началник-щаба, Джонсън Л. Мейбри, генерал-майор“.
„Направо не е за вярване!“
— Щом подполковникът се приближи, за да можем с генерал Нейлър да му сложим новите нашивки — обясни президентът и даде знак на Чарли да се приближи, — ще кажа няколко думи.
Фотографът се приближи и защрака с фотоапарата. Кастило, без дори да се замисля, застана мирно до президента.
— Как да свалим старите? — попита президентът и подръпна пагоните на Кастило.
— Позволете да ви покажа, господин президент — предложи генерал Нейлър. Подаде нещо на президента и положи ръце на раменете на Кастило.
Кастило сведе поглед, за да разбере какво е подал Нейлър на президента.
„Естествено, парадни пагони с криле. Само че не са нови. Господи, неговите са“.
Кастило усети как очите му се пълнят със сълзи.
— И се плъзват оттук — демонстрира Нейлър.
Фотографът обикаляше около групата и не спираше да щрака с „Никона“, докато президентът нагласяше единия пагон, а Нейлър се бе заел с втория, когато застанаха рамо до рамо, когато президентът, а след него и Нейлър стиснаха ръката на Чарли, и накрая, докато останалите в стаята го поздравяваха. И директорът на Националното разузнаване, и секретарят на отбраната го поздравиха. Първата дама, държавният секретар и госпожа Хол го целунаха по бузата. Накрая фотографът снима всички заедно.