Ловците

В същия момент Кастило осъзна, че разговорът, започнал на шега, ги насочва към наистина сериозен проблем.

— Което означава, че ще трябва да направим нещо по въпроса, при това незабавно — обясни той, — преди някой да започне да събира всички сведения за нас в някоя дебела папка.

Милър не го разбра. Помисли си, че Чарли се опитва да накара Юнг да се почувства още по-напрегнат.

— Чарли, знаеш не по-зле от мен, че когато хората от Националната агенция надушат нещо, стават като куче, захапало сочен кокал — обясни Милър.

— Агнес — повиши глас Кастило. — Резервирай на Юнг място за следващия полет до Буенос Айрес.

— Днес ли? — обади се агентът.

— До час, ако тогава има самолет.

— Какво ще правя в Буенос Айрес?

— Отиваш в Монтевидео и прибираш всичката информация, до която са се добрали в посолството за банковите преводи от сметката на Senor Жан-Пол Бертран, за да не вземе някой да докладва в Държавния департамент и оттам да тръгнат да разнищват случая.

— Господи, ще ме изпратят в затвора за унищожаване на доказателствен материал — възкликна Юнг.

— Кой ти е казал, че ще унищожаваш доказателствен материал? — попита Кастило. — Ще прибереш материалите и ще ги предадеш на госпожа Форбисън, а тя ще направи секретен файл за парите, в който ще опише движението им от самото начало.

Той се облегна назад на съдийския стол и придърпа червения телефон към себе си.

— Кое копче да натисна, за да се свържа с Натали Кохън? — попита той и погледна госпожа Форбисън.

— Пет — отвърна тя.

Той натисна петото копче.

— Обажда се Кастило, госпожо секретар — представи се той. — Имате ли възможност да ми отделите минутка?

Чарли обясни положението, след това я изслуша.

— Много ви благодаря, госпожо секретар. Ще направя точно така и ще ви държа в течение — отвърна той.

Върна слушалката и погледна специален агент Юнг.

— Нали разбра, Юнг — започна той. — Ако не си, държавният секретар ще уведоми посланика в Монтевидео, че изпраща агент от ФБР, който е запознат с положението — тоест теб — за да разследва финансовите дела на господин Лоримър-Бертран, и че трябва да ти предадат всичко, с което разполагат, за да можеш да докладваш лично на нея.

— Добре — кимна Юнг.

— Ще изготвиш два доклада — отвърна Кастило.

— Два ли?

Чарли кимна.

— Единият ще бъде подробен доклад за всичко, което знаеш, какво са научили момчетата от ФБР, подробности около трансфера на парите от сметката на Бертран на твоя. Този ще го отнесеш лично в посолството в Буенос Айрес и ще го предадеш на Алекс Дарби, който ще го очаква и ще го препрати на госпожа Форбисън с дипломатическа поща. Ще отнеме един ден повече, но поне няма да се налага да бъде закодирано.

— Не те разбирам, Чарли — обади се госпожа Форбисън. — Защо да не бъде закодирано?

— Когато нещо се закодира, тайната я научават още двама — който кодира и който декодира.

— Не се бях замисляла по този начин — призна тя. — Нямаш ли доверие на криптографите?

— Имам им повече доверие, отколкото на хора, които познавам. Просто обичам да съм предпазлив.

Тя кимна и Кастило се обърна към Юнг.

— Във втория доклад ще включиш всичко, което са разкрили момчетата от ФБР, и поорязана версия на онова, което знаеш. Никакви подробности за сумата преди трансферите, само колко сме оставили в неговата сметка. Няма да споменаваш и за самите преводи. Този доклад го предаваш на посланика в Монтевидео, молиш го да го предаде за кодиране и да го препрати на държавния секретар. Ясно ли е?

— Значи официално искаш от мен да предам непълен и подвеждащ доклад. Не мога да направя подобно нещо.

— Нареждам ти да предадеш доклад, в който някои от данните се водят строго секретни по заповед на президента. Има разлика. Не виждам причина да разказваме на посланика за президентския указ, след като досега никой не е сметнал за необходимо да го уведоми. Не е нужно да разкриваме пред него каквато и да е информация за парите или намеренията ни.

— Аз пък си мислех, че посланикът има право да знае какво правят в страната представителите на правителствените агенции.

— Опитай се да разбереш, Юнг. Ще извършиш нарушение на закона, ако разкриеш информация пред посланика, която не е предвидено да знае, тъй като няма необходимия достъп за работа със секретни материали по случая. Подобен достъп могат да му дадат само двама — президентът и аз. Президентът не го е сторил досега, а аз не виждам защо да го правя. — Замълча за миг, след това попита: — Ще го направиш ли, Юнг, или не?

Юнг се колеба цели трийсет секунди, което на всички се стори безкрайно дълго.

— След като представяш нещата по този начин… — започна той, след това отново замълча. — Просто те моля да разбереш, че досега не съм имал нищо общо с… подобни дела.