Блуждаещи огньове (Загадката, разказана от бедния свещеник на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: canterbury tales #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блуждаещи огньове (Загадката, разказана от бедния свещеник на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)». Краткое содержание книги:
Дошъл е редът на бедния свещеник. Спомените го връщат към едно живописно селце в Кент — първата му енория, Обитателите на селото са преследвани от проклятие, а старата църква и гробището зад нея крият страховити тайни.
Преди години група тамплиери са били коварно подмамени и оставени да загинат в близкото тресавище.
Има ли нещо вярно в преданието, че загиналите рицари са носели със себе си легендарното съкровище на тамплиерите, изчезнало безследно след обявяването на ордена извън закона? Защо младите жени в селото са обречени на ранна смърт? Свещеникът е решен да извади на бял свят мрачната тайна — но на каква цена?
— В името на Христа!
Филип имаше чувството, че ръката около гърлото му, се готви да го удуши. Романел се отдръпна, удари го през устата и Филип с благодарност изгуби съзнание.
ВТОРА ГЛАВА
— Вървете, литургията свърши.
Филип вдигна ръка и благослови във въздуха, въпреки че повечето от енориашите не присъстваха на службата. Празненството беше продължило до късно след полунощ и много от селяните бяха още в леглата си. Свещеникът се върна в ризницата й бързо се съблече. Едмънд го гледаше с любопитство, но Филип не му каза нищо за посещението от предишната нощ. Беше се съвзел много бързо. На лицето му нямаше белег и всеки би помислил, че просто се е спънал и паднал. Но Филип нямаше съмнения какво се беше случило. След като се съвзе, той излезе от къщата и се върна при енориашите си. Легна си по-късно, като със смях отказваше поканите да постои още малко. Стивън сигурно се беше върнал в селото, защото Филип го видя да седи на една от масите.
Сега реши да поговори с него. Той намери приятеля си да закусва с подсладена овесена каша.
— Рохейша! — каза Филип. — Ще ти бъда благодарен, ако ни оставиш за малко.
Едмънд, който беше влязъл в стаята, седна. Боеше се за приятеля си, който се беше променил много, откакто бяха пристигнали в енорията. Той беше много близък с големия си брат, когото обожаваше, разбираше, че Филип не е доволен от Стивън и едно дългогодишно приятелство е на път да се разруши.
— Не те видях на литургията, Стивън.
— Добро утро, Филип.
Стивън остави роговата си лъжица и го погледна отбранително.
— Нямаше те на литургията — повтори Филип. — Не те забелязах и вчера на празненството. Бил си на Хай Маунт, нали?
— Аз съм Стивън Меркъл — отговори саркастично приятелят му. — Майстор-строител. Намирам се в Скозби, за да ти построя църква. Новото място е на Хай Маунт. Отидох там вчера, за да начертая плановете. Бележките ми са горе.
— Знам кой си и защо си тук! — отсече Филип. — Не ме лъжи. Стивън Меркъл, когото познавам, не може да устои на никаква веселба или пир. Да, ти наистина си тук, за да построиш църква, но също така търсиш и съкровището, нали? По очите ти личи.
Стивън отмести поглед. Филип се наведе и сграбчи рамото му.
— Стивън, повярвай ми: това съкровище е прокълнато. Каквото и да е, то е напоено с кръвта на невинни хора. Всеки, който се е опитал да го намери, е съжалил за това.
Стивън отвори уста.
— Не лъжи! — извика Филип, като се отдръпна и насочи пръст към него. — Не стой пред мен…
— Филип, какво има? — Стивън се надигна. — Обвиняваш ме, че търся съкровището. Но откакто пристигнахме в Скозби, ти също се промени — стана кисел и потаен.
— В името на Бога! — прекъсна го Едмънд. — Стивън, нали видя какво се случи онази нощ — кръвта в сандъка.
— Мога да те отпратя. — Филип се облегна на стола си. — Аз съм енорийският свещеник. Сър Ричард Монталт е мой покровител. Винаги можем да наемем друг строител.
Веднага щом произнесе тези думи, Филип съжали и знаеше, че винаги ще съжалява. Той видя беглия поглед, който му хвърли Стивън и долови гнева му, преди строителят да се усмихне насила и да вдигне ръце.
— Признавам, признавам — каза той. — Легендите за съкровището ме привличат. — Стивън се наведе през масата. — Филип, знаеш, че съм роден наблизо. Историите за съкровището на Скозби са много известни. Затова е изкусително да знаеш, че някъде на Хай Маунт може би се крие кралско съкровище.
— Според мен — отвърна Филип и се изправи — единственото, което се крие на Хай Маунт, са останките на убитите тамплиери. Тази сутрин ще се качим там. Изпратих Криспин при сър Ричард да извика Пиърс, заедно с една здрава каруца и платнища. Ще пренеса останките на монасите и тамплиерите на осветена земя и вие ще ми помогнете.
— Разбира се! Разбира се! — Стивън стана, приближи със светнало лице и стисна ръката на Филип. — Съжалявам — извини се той. — Филип, ще направя каквото поискаш. Наистина.