Черният кинжал (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният кинжал (Част I)». Краткое содержание книги:
Улф Матсън, шеф на Специалната група за борба с тежки престъпления в Ню Йорк, разследва убийството на известен американски строителен магнат, чийто бизнес е тясно свързан с японски фирми. Улф е принуден да се бори с хора, които притежават могъща вътрешна енергия, успяла да се съхрани през поколенията. Той се сближава с красивата и тайнствена японка Шика, която може да се окаже негов спасител или убиец…
Действието в „Черният кинжал“ се развива със скоростта на куршум, едно спиращо дъха пътуване в свят на престъпления и романтика, интриги и любов…
Ох, какви бедра! Гладките мускули помръдваха като живи под нежната кожа с цвят на препечен хляб, свиваха се на топка, после се отпускаха. В един момент шията й се стегна, по кожата пробягаха тъмни сенки, подобни на белези… Бяха възхитителни, бяха нещо невероятно. Улф имаше чувството, че наблюдава някакъв дълбоко интимен акт, нещо, което е предназначено само за личното удоволствие на тази изключителна жена, за никой друг…
Бедрата започнаха да потръпват, Шика очевидно се приближаваше до кулминацията на своя екстаз. До слуха на Улф достигна тихо пъшкане, родено сякаш дълбоко в гладкия корем.
Клепачите й потрепнаха, но погледът й остана втренчен и неподвижен. Заковал се на място, Улф изпита остро чувство на неудовлетворение. Искаше да разбере какво вижда тази жена, какви мисли минават през главата й, какво я кара да играе това необикновено представление? Естествено, ако то изобщо е представление…
После изведнъж го заля вълната на тежко предчувствие… Появи се внезапно, като перката на акула, разцепила бистрата вода на тиха лагуна. Беше убеден, че в стаята, някъде извън неговото полезрение, се намира и Сума. И двамата с Шика са организирали този странен ритуал с единствената цел да го примамят тук, за да го убият. Потръпна и се огледа. Изпита чувството, че е по-гол от домакинята, напълно беззащитен. Би трябвало да усети излъчването на Сума, а и на всеки друг, но сетивата му бяха потънали в плътните завеси на мрака.
Главата му забуча, имаше чувството, че всеки момент ще полудее, че хаосът ще унищожи възприятията му за света. Обърна се и безшумно се върна на заснежената аварийна стълба. След няколко секунди вече беше обратно на стълбището. Инстинктът го предупреждаваше, че току-що е успял да избегне един изключително опасен капан, а сега има уникалната възможност да бутне в този капан хората, които го бяха заложили.
Почакай, рече си. Бъди търпелив. Виж кой ще излезе от този странен апартамент.
След двадесет минути осветлението на втория етаж угасна, няколко секунди по-късно на тротоара се появи Шика. Беше сама, Улф изведнъж почувства, че през цялото време горе тя също е била сама. Лишен от нейното присъствие, просторният апартамент с безценния шедьовър в дневната изведнъж престана да излъчва каквото и да било, алените пламъчета в съзнанието му потръпнаха и угаснаха.
Беше облечена почти по същия начин като вчера: обувки с високи токчета, черна минипола, широко рокерско яке с подплънки на раменете. На рамото й висете черна кожена чантичка. Шика я отвори, погледна във вътрешността, и после тръгна на изток, в обратна посока на Улф, който беше заел позиция в съседния вход. Токчетата й ритмично почукваха по мокрия тротоар.
Тръгна подире й. Снегът се усили. Небето беше сивкаво-розово, като венците на стар скитник, небостъргачите го пронизваха като полуизгнили зъби…
Свиха зад ъгъла. Шика крачеше спокойно на около две преки пред него, вървеше на юг. Фигурата й изчезваше сред облаците пара на канализацията, после отново се появяваше. Не беше необходимо да напряга зрение, почукването на алуминиевите токчета по плочника му беше напълно достатъчно.
На Втора улица-Изток сви наляво и пое в западна посока. Улф отбеляза спокойствието, с което се придвижваше тази жена. Сякаш не се страхува от нищо и от никого. Даде си сметка, че неволно е скъсил разстоянието и забави крачка.
Когато я зърна отново, ситуацията беше претърпяла коренна промяна. Шика стоеше на място, а пред нея се бяха изправили двама хлапаци с бейзболни якета, високи маратонки и черни джинси. Униформата на уличните бандити. Страничните части на главите им бяха обръснати, а кичурите коса отгоре лъщяха от гел. Единият държеше тридесетсантиметров нож с груба дръжка, а другият — стик за хокей, в долната част на който беше прикрепен бръснач.
Хлапакът с ножа почукваше по тротоара с нещо, което наподобяваше бастун за слепци, а приятелят му размахваше стика си пред гърдите на Шика. И двамата се кикотеха с налудничави гласове. Каква ли е комбинацията от наркотици, които са поели, запита се Улф.
Беше ясно, че трябва да предприеме нещо. Не искаше да се разкрива, но не можеше да позволи на тези копелдаци да я наранят. Умът му започна да оформя приемливо обяснение за появата му на това място и в този час на нощта, но Шика направи усилията му излишни.
Ръката й се плъзна в джоба на якето, блесна дулото на пистолет. Беше от синкава стомана, формата му издаваше оръжие на професионалист. От широко разкрачената й стойка личеше, че знае как да борави с желязото в ръцете си, дулото се насочи в главата на единия, а после и на другия бандит. От устата й излетяха няколко думи, които Улф не успя да долови, но които без съмнение изнервиха хлапаците повече от вида на самия револвер. Онзи с ножа разтвори пръсти и острието издрънча на тротоара, после двамата се обърнаха и хукнаха да бягат.