Черният кинжал (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният кинжал (Част I)». Краткое содержание книги:
Улф Матсън, шеф на Специалната група за борба с тежки престъпления в Ню Йорк, разследва убийството на известен американски строителен магнат, чийто бизнес е тясно свързан с японски фирми. Улф е принуден да се бори с хора, които притежават могъща вътрешна енергия, успяла да се съхрани през поколенията. Той се сближава с красивата и тайнствена японка Шика, която може да се окаже негов спасител или убиец…
Действието в „Черният кинжал“ се развива със скоростта на куршум, едно спиращо дъха пътуване в свят на престъпления и романтика, интриги и любов…
Промъкна се към вратата. Оттатък беше дневната, празна. Стените бяха голи, с изключение на тази срещу вратата. На нея беше окачена голяма картина в тежка, позлатена рамка. Отдолу имаше плочка с името й — „Салон на Рудез Мулен“. Улф не можеше да свали очи от еротично привлекателния сюжет на полуголите парижки проститутки, очакващи с желание и сякаш с нетърпение поредната порция разврат. В композицията се долавяше някаква особена хуманност. За пръв път виждаше проститутки, изобразени като нормални човешки същества, никога досега не беше си представял, че в един и същи образ могат да съжителстват майчинството и скандалната полова разюзданост. Това беше истински морален парадокс и именно той правеше картината неотразимо привлекателна. Най-накрая очите му се спряха на подписа в ъгълчето на платното: Анри дьо Тулуз-Лотрек. Пресвета Майко, възможно ли е това да се окаже оригинал, смаяно се запита Улф. Пристъпи да разгледа подписа отблизо, но не беше експерт. Ако е оригинал, каква ли ще е цената му? Милиони? Стотици милиони? По-скоро второто… Напусна дневната с нежелание, но го чакаше работа.
В кухнята откри източника на боботенето: огромен генератор за електричество. Зад врата, лишена както от ключалка, така и от брава, откри абсолютно професионално фотографско ателие, камерите бяха от марките „Никон“, „Лайка“ и „Хаселблат“, снабдени със съответните триножници, осветителни тела и обективи. Малък хладилник съхраняваше кутии с филми, а върху него имаше пластмасов контейнер с най-различни филтри. Спомни си за снимките в тайната стаичка на Моравия. Нима ще се окаже, че са дело на Шика? Възможно ли е тя да е моделът за еротичните сцени? А може би е изпълнявала и двете функции едновременно?
Върна се на пръсти в дневната. Паркетът беше нов и толкова излъскан, че виждаше отражението си в него.
Другата врата беше полуоткрехната. Улф се изправи до нея така, че сянката му да не попада на прага. Пред очите му се разкри почти цялото помещение оттатък. Във въздуха се носеше особен аромат, който му беше смътно познат. Но в момента не можеше да се сети къде го е срещал.
Усети някакво движение и с мъка потисна желанието си да реагира. Пред очите му се появи силуетът на изящната японка, която беше видял на ъгъла пред „Урбанистично разложение“, както и на снимката със Сума, направена от шпионската камера на Министерството на отбраната. По гърба му полазиха тръпки. Това беше Шика, жената скулптор, играла важна роля в живота на Лорънс Моравия. Дали беше невинна, случайно попаднала на неподходящо място в неподходящо време, или беше убиецът, изпратен от „Черният кинжал“ да отнеме живота на Моравия?
Продължаваше да я гледа като омагьосан. Очите й бяха насочени към нещо в ъгъла, което Улф не можеше да види от мястото си. Тялото й бавно се завъртя и силуетът отстъпи място на триизмерна форма от плът и кръв. Под меката светлина на настолна лампа бавно изплуваха твърдите, безупречно оформени гърди. Разкрачи крака, сякаш се готвеше за физически упражнения, беше чисто гола.
Светлината беше много особена, сякаш примесена с лепкав сироп. Улф имаше чувството, че може да я докосне с ръка, да поеме гъстите й капки. Ръката на Шика се плъзна по гърдите с щръкнали зърна, после продължи пътя си надолу и спря на стегнатия корем. Пръстите й изчезнаха между краката, в тайнствения триъгълник от нежно извити косъмчета.
Странната миризма — чужда и едновременно с това позната, отново се блъсна в ноздрите му. Той жадно я пое, като напразно се опитваше да разбере къде я беше срещал. Устните й леко се разтвориха, позицията на тялото й незабележимо се промени. Сега в нея се долавяше откровена еротика, сякаш жената се готвеше за сексуален акт. Другата й ръка се плъзна назад и докосна точката, в, която гръбначният стълб се слива с таза, бедрата й се люшнаха напред, от гърдите й се откъсна тихо стенание.
Улф усещаше лудото блъскане на сърцето в гърдите си, могъщо и високо като грохота на генератора в кухнята. Знаеше, че трябва да се обърне и, както би казал Боби, „да си вдига чуковете“ оттук, но не беше в състояние дори да помръдне. Краката му сякаш бяха заковани за пода, а дробовете му се изпълваха с течен кислород… Без съмнение беше свидетел на могъщо сексуално излъчване, но зад него се криеше и още нещо — странно, привлекателно, опасно…
Имаше чувството, че присъства на представление, чийто солов изпълнител е наистина гениален актьор. От него се излъчваше онази вълнуваща еротика, която присъстваше и в снимките на овързаните тела в стаичката на Моравия, в странните скулптури на Шика… Но за кого е предназначено то? Защо го прави?