Сянката на вятъра

Фермин се приближи до мен с поверително изражение.

— Страстен — рече той, като повдигна вежди загадъчно. — Имайте предвид, че това го казвам като комплимент.

Както винаги, той имаше право. Победен, реших все пак да отвърна на удара.

— Като говорим за страст, я по-добре ми разкажете за Бернарда. Имаше ли целувка, или нямаше?

— Не ме обиждайте, Даниел. Напомням ви, че разговаряте с професионалист в изкуството на съблазняването, а тая работа с целувките е за некадърници и дилетанти по пантофи. Истинската жена се завладява малко по малко. Всичко е въпрос на психология, като ловък ход в бикоборството.

— Аха, значи ви е теглила шута.

— Никой не може да тегли шута на Фермин Ромеро де Торес. Там е работата, че мъжът — ако се върнем пак към Фройд и с извинение за метафората — се сгорещява като електрическа крушка; в един миг е нажежен до червено, в следващия вече е изстинал. Женската, от друга страна — и това си е чиста наука — се нагрява като ютия, разбирате ли? Малко по малко, на бавен огън, като хубава яхния. Ама нагрее ли се веднъж, вече няма спиране — също като доменните пещи на Виская.

Премислих термодинамичните теории на Фермин.

— Значи това правите с Бернарда, а? — попитах аз. — Нагрявате ютията?

Моят приятел ми намигна.

— Тази жена е вулкан, които всеки миг ще изригне — с либидо от огнена магма и сърце на светица — рече той, облизвайки устни. — Ако трябва да направя точно сравнение, напомня ми моята малка мулатка в Хавана, която беше много набожна и все се кланяше на светците си. Ала тъй като в дъното на душата си съм старомоден кавалер, не се възползвам от жените и се задоволих само с целомъдрена целувка по бузата. Хич не бързам, нали виждате? Хубавите неща стават бавно. Някои селяндури си въобразяват, че ако хванат една жена за задника и тя не се оплаче, значи им е в кърпа вързана. Аматьори! Женското сърце е тайнствен лабиринт, твърде голямо предизвикателство за недодялания ум на мъжа-измамник. Ако искате наистина да притежавате една жена, трябва да мислите като нея, и най-напред трябва да спечелите душата й. Останалото, сладката мека обвивка, която ви отнема и разума, и добродетелта, е просто едно допълнение.

Тържествено аплодирах тази реч.

— Фермин, вие сте поет.

— Не, аз съм с Ортега и съм прагматик, защото поезията лъже, макар и красиво; а това, което ви казвам, е по-вярно и просто от резен хляб с домат. Ето какво казваше учителят: покажете ми един донжуан и аз ще ви покажа маскиран неудачник. Аз се стремя към трайното, към вечното. Вие ще ми бъдете свидетел, че ще направя Бернарда не честна жена — защото тя вече си е такава, — но поне щастлива.

Кимнах с усмивка. Ентусиазмът му беше заразителен, а речта — неотразима.

— Грижете се добре за нея, Фермин, че тя има златно сърце и вече е понесла много разочарования.

— Да не мислите, че не го виждам? Та то на челото й е написано, като печат от сдружението на вдовиците от войната. Казвам ви, че с ударите под кръста имам огромен опит и ще направя тая жена неземно щастлива, ако ще това да е последното нещо, което ще сторя на тоя свят.