Последно изкушение

— Много си възторжена. Какво стана?

Тя се засмя тихичко, но заразително. Чувстваше се как усмивката постепенно озарява цялото й лице.

— Предполагам, че всичко зависи от гледната точка.

— Започни със собствената си гледна точка.

— От моя гледна точка мина блестящо. Имаше един-два случая, когато закъсах страшно, но нито за миг не изпитах чувството, че губя контрол върху положението. Това, че се готвих заедно с теб, ми придаде страхотна увереност. Знаех, че мога да се справя с всичко, което са ми подготвили, и наистина го направих.

— Радвам се — отвърна той. — В такъв случай от чия гледна точка не е минало блестящо?

— Ох, божичко — простена тя. — Тази вечер съм най-омразният човек за всички служители от отдела за борба с наркотиците.

— Защо, какво се е случило?

Карол започна да му описва фиаското, но гласът й преливаше от едва сдържан смях.

— Знам, че трябва да ме е яд, но съм прекалено доволна от себе си.

— Просто не е за вярване — как е възможно да те държат в неведение до такава степен! Трябвало е да предположат, че си достатъчно опитна да забележиш, че те следят. Немалко престъпници си следила самата ти през годините. Само това би трябвало да им бъде достатъчно, за да преценят, че ще намериш начин да им избягаш. Какво още ти сервираха? — Той се облегна по-удобно на седалката и се заслуша в разказа на Карол. Когато най-сетне ентусиазмът й се поизпари, той каза: — Наистина трябва да се гордееш със себе си. Достатъчен ти беше само един ден на улицата и веднага започна да мислиш не като преследвач, а като преследвана. Впечатлен съм.

— Не бих се справила без теб.

Той се усмихна.

— Нямаш представа какво удоволствие изпитах от усещането, че отново съм част от играта, макар и съвсем периферно. Напоследък животът ми стана толкова предсказуем, че работата с теб беше истинска наслада. Всъщност беше дори по-приятно от преди, защото в случая ничий живот не беше изложен на опасност.

— Не си ли мислил за връщане към старата работа? — попита Карол.

Тони въздъхна.

— В съвременната правителствена стратегия по въпросите на психологическото профилиране няма място за хора като мен.

— Не е необходимо да си на фронтовата линия. Можеш да се занимаваш с подготовка на профайлъри. Обмисли го, Тони. Ако в нашето вътрешно министерство не ти дадат възможности, можеш да отидеш другаде в Европа. Служителите на Европол имат нужда от обучение по психологическо профилиране на престъпници, за да локализират по-лесно съществуващи връзки между отделни престъпления. Не може никъде да няма място за човек с твоя талант — настоя Карол.

— Добре, ще видим. Казаха ли ти, че ще получиш въпросната работа?

— Казаха, че съм я получила, но още не знам каква е. Утре ще ме инструктират. Най-хубавото е, че ако се справя и с действителната задача, ще мога да си избера назначението. Светът ще бъде в краката ми.