Последно изкушение

„Съществуват необходими лъжи“, помисли си той.

— Дълго разговаря — отбеляза Френсиз.

Не виждаше лицето й, но нещо в гласа й накара сърцето му да се свие.

— Съжалявам. Дано вечерята да не е изстинала.

— С такива проблеми умея да се справям — Френсиз се обърна с гръб към улицата. Сега лицето й беше в пълен мрак. — Карол ли беше?

— Защо реши, че е Карол? — още докато произнасяше фразата, той осъзна, че се издава. Реакцията му беше до известна степен професионална. Отговаряй на въпроса с въпрос, не давай на обекта възможност да овладее положението. Но този подход беше и инстинктивно предпочитаният от човек, който има какво да крие. Невинният човек би отвърнал: „Да, Карол беше, много е развълнувана, защото е получила работата, която толкова искаше.“ Но когато ставаше дума за Карол Джордан, Тони никога не можеше да се държи непринудено.

— Тя е единствената, с която би предпочел да говориш насаме, а не в мое присъствие.

Тони се изчерви.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че имаш какво да криеш във връзка с отношението ти към Карол Джордан.

— Грешиш. Разговаряхме за секретна полицейска операция — това е единствената причина, поради която предпочетох да остана в колата.

Френсиз изсумтя.

— За пълна идиотка ли ме имаш? Предпочете да разговаряш насаме с нея, защото не искаше да забележа очевидното.

Тони пристъпи няколко крачки напред.

— Нямам представа за какво говориш, Френсиз.

— Не ме разигравай. Влюбен си в нея. Господи, стигаше ми да ви видя заедно само в продължение на пет минути, за да си изясня положението.

— Не — каза той. — Не е вярно.

— Вярно е. А пък аз не съм до такава степен лишена от собствено достойнство, че да стоя и да гледам как ми натриват носа.

— Разбери, Карол ми е приятелка, работили сме заедно. Как е възможно да ме ревнуваш от жена, с която не съм спал никога?

— Твоя грешка. Трябваше да опиташ малките сини хапченца по-рано, нали? Защото тя очевидно си го проси.

Думите й му подействаха като шамар.

— Не намесвай Карол в нашите разправии. Каквото и да си си внушила, то засяга само мен и теб.

— Там е проблемът, Тони. Въпросът не засяга само мен и теб. Проблемът е между вас двамата с Карол, но досега ти не ми беше позволил да го забележа. Криеше се, преструваше се, че искаш да бъдеш с мен, а истината е, че тя е жената, която желаеш.

— Грешиш ужасно, Френсиз. За мен и Карол няма никакво бъдеще. Единственото, което ни свързва, е мъчителното минало. С теб съм, защото искам да бъдем заедно.

Неочаквано Френсиз взе една малка кристална вазичка, поставена на перваза на прозореца и я хвърли към него.

— Лъжливо копеле — извика тя. Тони отскочи встрани и вазичката се разби със звън в стената. — Не съм мазохистка, Тони — продължи задъхана от яд Френсиз. — Животът е прекалено кратък, за да пропилявам чувствата си за мъж, който отчаяно иска да бъде с друга. Така че се махай от тук.