Планетата в края на времето
- Автор: Пол Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планетата в края на времето». Краткое содержание книги:
А най-добрата новина беше, че здравните екипи накрая бяха намерили микроорганизъм, който може да се развива в човешкия организъм и да унищожава спорите на чумата. Така нуждата от марлените маски отпадна.
Но когато комуникациите с „Ню Аргози“ се превърнаха от шок в паника, от изгубена надежда до отчайващото разбиране, че корабът никога няма да кацне на Нюманхоум, защото планетата се отдалечава от него по-бързо, отколкото той се движи към нея — тогава всичко стана много лично.
Виктор и Реза най-после се ожениха — на 43-ти през пролетта на колониална година 38. Сватбата беше шумна и весела. Но късно вечерта, докато стояха на балкона за последна глътка вино преди да си легнат, Виктор дълго гледа звездите. Нощта беше ясна. Можеха да видят как светлата точка на „Мейфлауър“ се плъзга по южния хоризонт по орбитата си.
— Ще станем ли доброволци? — попита Виктор младоженката.
Не беше необходимо да го пита какво има предвид. Тя знаеше. Колонията най-после се беше почувствала достатъчно силна, за да отдели втечнен газ за гориво за ракета. Най-после един нов екипаж от доброволци скоро щеше да излети в космоса да смени уморения екипаж на орбита, да им даде възможност след всичките тези години да слязат долу, да стъпят на планетата, за заселването на която бяха летели над двадесет светлинни години в космоса.
— Може би следващия път. Когато децата станат малко по-големи — отвърна тя, сложила ръка в неговата. После попита: — Звездите не ти ли се виждат различни?
Беше въпрос, който не преставаха да си задават. Виктор замислено присви очи и каза:
— Не знам. Не мисля.
Малкият Джен излезе на балкона. Беше пъхнал пръсти в устата си, с другата си ръка хвана роклята на Реза, без да откъсва очи от Виктор. Зад него два пъти по-голямата му сестра, Таня, дъщеря на Джейк Ланди, си играеше кротко. Джен почти не беше свикнал с Виктор, защото макар че той беше прекарвал с него поне по час-два всеки път, когато корабът му беше в пристанището, Джен беше виждал много повече други мъже.
Виктор вдигна момчето. Джен не се възпротиви, но не пусна полата на майка си и тя се видгна чак до кръста ѝ. Майка му се засмя и я издърпа от малките пръстчета.
— Защо се държиш за роклята на майка си? — попита учудено Виктор. — Сега ние сме семейство, нали?
Реза го погледна и попита:
— Харесва ли ти да бъдем семейство?
Сериозен въпрос, изискващ честен отговор.
— Разбира се — отвърна Виктор и кимна да покаже, че наистина мисли така. — Ние сме чудесно семейство. Всичките — добави той. — Твоите и моите, и нашите деца… имаш ли нещо против, ако вземем и Шан?
— Нямам нищо против, но мисля че на Алис няма да ѝ хареса. От друга страна, тя прекарва в морето много време и наистина не би трябвало да взема момчето със себе си. То трябва да ходи на училище. — И млъкна по начин, който показваше, че не е казала всичко.
— Какво има? — попита озадачено Виктор.
Реза погали Джен по главичката.
— Предполагам, че ти самият няма да престанеш да пътуваш по море, нали? — отговори тя и го погледна.
— Не, защо да престана? Това е моята работа, а… — Мина му една мисъл. — Безпокои те, че пътувам с Алис ли?
— Не.
Но определено беше обезпокоена. Виктор виждаше достатъчно ясно това.
— Виж, мога да взема друг кораб — каза той и си помисли, че има много неща, свързани със семейството, и че ще трябва да мине много време, за да свикне.
— Ако искаш — каза тя.
Той не каза, че въпросът е какво иска тя — вече беше научил поне толкова за семейния живот.
— По този начин ще мога да съм тук, когато Алис е в морето, така че ще можем да вземем Шан при нас — каза той.
— Ще бъде добре — каза Реза, загледана в звездите. — Ако сложиш Таня да спи… аз ще накърмя бебето… ще се върна след минути. И ще можем да консумираме брака си.
Животът на колонията продължаваше. Когато меденият месец свърши, Виктор Сорикейн откри някои от недостатъците на семейния живот. Радиооператорът на кораба беше неомъжена млада жена, казваше се Нуредин, и нормално очакваше той да я приеме в леглото си. Сега обаче това не му изглеждаше нормално. А когато се върна в колонията, беше дори по-радостен да види жена си, отколкото беше очаквал. Тя не си беше губила времето. Беше бременна от четвърт нюманхоумска година и това щеше да продължи още малко повече от година. Коремът ѝ съвсем определено се беше закръглил, движенията ѝ бяха малко тромави — но не и в леглото.