Планетата в края на времето
- Автор: Пол Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планетата в края на времето». Краткое содержание книги:
Уон-Ту се замисли върху този факт. Много вероятно един (или повече) от тези седем да се беше опитал да го убие и сега да го вика, за да разбере дали е все още жив.
Но трима други мълчаха и трябваше да помисли за тях. Те не го бяха повикали. Това можеше дори да е по-съществено. Може би те бяха унищожени; или може би именно те бяха онези, които бяха стреляли, и сега мълчаха с надежда другите да помислят, че са загинали.
„Колко жалко — мислеше унило Уон-Ту, — че накрая винаги се стига до това.“
Провери неспокойно сензорите си. Всичко вървеше както бе планирано. Пет групи звезди, най-малката само от половин дузина, най-голямата от над сто, вече се ускоряваха от положенията си в най-различни посоки. („Нека Хейг-тик се опита да си представи това“ — помисли весело Уон-Ту.) Не след дълго те щяха да се движат доста бързо; неговите операции отклоняваха енергия от самите звезди, за да ги задвижат, като преобразуваха вътрешните им частици в гравитони и създаваха тяга дори да огънат пространството около тях, за да ги изолират и да ускорят нещата.
Чудеше се дали Хейг-тик и другите наистина ще допуснат, че самият той е в една от онези групи и е побягнал. Това щеше да бъде добра измама — ако успееше, — но Хейг-тик приличаше твърде много на самия Уон-Ту, за да бъде държан дълго в заблуда.
„Не — мислеше Уон-Ту със съжаление, — измамата няма да продължи дълго. Рано или късно единият от нас ще трябва да унищожи другия.“
„Много жалко“ — каза си той хладнокръвно. После, просто за да върши нещо, изпрати импулси, които да превърнат още три възможни цели в супернови.
Колко чудесно щеше да е, ако всички можеха да живеят в мир…
Но той трябваше да се защити. Дори ако това означаваше да взриви всички звезди в галактиката освен своята собствена.
Глава 8
Когато инженерите от комуникационния център отидоха при Пал Сорикейн, за да се опитат да си обяснят какво не е наред с получаваните от тях излъчвания от третия междузвезден кораб, старецът за момент ги погледна без да разбира. После се удари по челото и простена:
— Господи! Трябваше да се сетя!
Не се беше сетил обаче. Никой не се беше сетил. Покрай цялото вълнение и безпокойство, и страх, предизвикани от движенията на съседните звезди, никой не се беше сетил, че това може да се отрази на пристигането на междузвездния кораб „Ню Аргози“.
А се беше отразило.
Вярно, съобщенията, които още идваха от „Ню Аргози“, бяха съвсем нормални дори бодри. Корабът беше още на фазата на забавяне, все още много далеч. Следователно щеше да мине почти година преди комуникационният център на Нюманхоум да може да получи нещо, което третият кораб можеше да каже относно неочакваното отдалечаване на дузина звезди и обикалящите по орбита около тях небесни тела.
Инженерите не очакваха да чуят такова нещо. Очакваха пристигащите от „Аргози“ сигнали да поддържат постоянна честота, както би трявало да бъде. Това обаче не ставаше.
Сигналите също имаха Доплерово отместване27.
Никой не искаше да повярва във вероятното обяснение на това отместване, но честотата систематично нарастваше. Повече не можеха да се съмняват.
„Ню Аргози“ не беше част от пространството, в което се намираха те. Нюманхоум се движеше. „Аргози“ не се движеше заедно с него.
Най-страшното, което опъваше нервите на колонистите, беше, че на „Ню Аргози“ още не знаеха какво става. В техните предавания се съобщаваше, че всичко е наред, че няма изобщо никакви проблеми, че дори онези досадни, тревожни звездни избухвания са престанали — и те очакваха да пристигнат на Нюманхоум навреме.
27
Известно като Доплеров ефект — промяна в честотата, с която вълни (звук или светлина) от даден източник достигат до наблюдател, когато източникът и наблюдателят са в движение един спрямо друг така, че честотата нараства или намалява в зависимост от скоростта, с която разстоянието намалява или нараства. — Б.пр.