Планетата в края на времето
- Автор: Пол Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планетата в края на времето». Краткое содержание книги:
— Разкажи ми, татко — настоя тя.
Не можеше да откаже на дъщерята на Ланди, когато му казваше „татко“.
— И така — започна той, вдигна глава и видя Реза да идва към тях с бебето на ръце и с другото, още неродено, издуващо с всеки изминат ден все повече корема ѝ.
— Почти е време за вечеря — предупреди го тя.
Виктор си погледна часовника и каза:
— Само няколко минутки. Преди малко сложих зеленчука, но ако искаш, можеш да извикаш екипажа.
— Първо ми разкажи, татко — помоли Таня.
— И така — каза Виктор, — има някои усложнения. Мисля, че точно сега нямаме време да ги обясним. Но ако можеш да направиш четири протона да се слеят и превърнеш два от тях в неутрони… помниш ли какво е неутрон?
Таня отговори, като внимаваше в произношението на трудните думи.
— Неутронът е протон с добавен един електрон.
— Точно така. Тогава получаваш хелиев атом. Два протона, два неутрона. Само че масата на хелиевите ядра е по малка от сумарната маса на четирите водородни ядра. Следователно остава известна маса…
— Знам! — извика Таня. — E е равно на m по c на квадрат! Излишната маса се превръща в енергия!
— Точно така — потвърди доволен Виктор. — Това кара слънцето да гори. Сега ми помогни да сервираме вечерята.
Когато стигнаха до вратата тя повдигна глава.
— Татко? То някога ще спре ли да гори?
— Искаш да кажеш дали ще изстине? Не и през нашия живот — отвърна Виктор уверено, без да знае, че лъже.
И така пътуването протичаше абсолютно идеално чак до края… но краят не беше идеален.
Беше ужасен.
Може би Реза не трябваше да се опитва да насочва ръкава със зърно към трюмовете с бебето на ръце. Операторът на палубата беше нов и не можа да нагласи ръкава където трябва; Реза остави бебето да бутне вироглавия ръкав…
И бутна много силно, загуби равновесие и падна. Падна само от два-три метра, и то върху зърно — но това беше достатъчно. Когато Виктор изтича при нея, тя стенеше, а зърното под нея беше почервеняло от кръв.
Заведоха я в болницата да спасят бебето. Роди се преждевременно, разбира се, но въпреки това беше здраво момиченце и имаше всички шансове да оцелее. Също и Реза — но щеше да мине доста време, докато се възстанови.
Тя определено не трябваше да участва в следващото пътуване с мъжа си и децата. Когато дойде майка ѝ и Реза пъшкаше от болки и се оплакваше, тя, изглежда, реши, че вината е изцяло на Виктор. За пръв път той помисли за Роз Макган като за тъща. Прие всички обвинения.
— Не трябваше да я взимам с мен — призна тъжно той. — Слава Богу, че все пак ще се оправи.
— Бог — каза презрително Роз Макган. — Какво знаеш ти за Бог?
Виктор я погледна, почувствал, че по някакъв начин е изпуснал нишката на разговора.
— За какво говориш?
— За Бог — каза тя твърдо. — Защо не се ожени за Реза както трябва? В църква? Със свещеник?
Виктор примигна от изненада.
— Искаш да кажеш Фреди Стокбридж да ни венчае?
— Искам да кажа както трябва. Защо мислиш са всички тези неприятности? Отдръпнахме се от религията. Сега плащаме за това!
Докато се връщаше от болницата в безлунната нюманхоумска нощ, Виктор се почувства объркан. Той знаеше, разбира се, че в Нюманхоум религията се съживява — всъщност съживяваха се нови и нови религии. След като се разделиха на две групи, мюсюлманите сунити и шиити не бяха престанали да се делят: разделиха се отново по въпроса къде се намира изток и след това отново за календара. (Как може да се определи времето на първата поява на новата луна, когато започва рамазанът, след като не се вижда никаква луна?) Баптистите отказаха да отстояват единна християнска църква с унитарианците; римокатолическата църква се отдели от гръцката ортодоксална и от епископалната. Дори капитан Бу се обяви за върнал се във вярата християнин и обяви всяка друга душа на Нюманхоум за обречена да гори във вечния огън на ада.
На третата година след спектралното отместване на Нюманхоум имаше двадесет и осем отделни религиозни институции, с претенции за общо хиляда и четиристотин души членове — разделени във всичко с изключение на единодушното презрение към трите хиляди други колонисти, които не принадлежаха изобщо към никаква религия.
Виктор посети баща си и го намери да седи самичък на прага на собствения си дом втренчен в небето — и пиещ.
— О, по дяволите! — изруга Виктор и се намръщи.