Планетата в края на времето
- Автор: Пол Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планетата в края на времето». Краткое содержание книги:
Баща му го погледна невъзмутимо и му предложи:
— Пийни едно. Не е лошо, от картофи е. Няма да те убие.
Виктор категорично отказа, но седна и загледа баща си със смесено чувство на недоумение и гняв. Старецът дори не изглеждаше пиян. Изглеждаше трезвен. Уморен. Но най-вече изглеждаше потънал в мисли, сякаш в ума му имаше нещо, което не искаше да излезе.
— Реза ще се оправи — каза Виктор сърдито, защото Пал Сорикейн изобщо не се бе сетил да попита.
Баща му кимна.
— Знам. Стоях в болницата, докато не казаха, че е вън от опасност. Тя е много силна жена, Вик. Добре направи, че се ожени за нея.
Объркан и леко успокоен, Виктор добави:
— Значи си се върнал тук и пиеш да го отпразнуваш?
— Опитвам се — каза весело Пал. — Не изглежда да има голям ефект.
— Какво им става на всички? — избухна Виктор. — Целият град е странен! Чух хора да се бият в името на Бога дали има един Бог или трима. И на нито едно лице няма усмивка…
— Знаеш ли какъв ден е?
— По дяволите, разбира се, че знам. Петнадесети зима, нали?
— Днес е денят, в който трябваше да пристигне „Ню Аргози“ — каза баща му. — Нощес не бях единственият, който пиеше. Поради тази причина всички се чувстват отвратително… само че може би аз имам по-голямо основание от повечето.
— Сигурно — каза възмутено Виктор. — Ти винаги имаш основание. Не можеш да разбереш защо изригват звезди, не знаеш какво става на Небо, изваден си от равновесие поради спектралните отмествания… и прибягваш към пиене. Всяка причина е добро основание да се натряскаш, нали?
— Така смятам, да — каза баща му спокойно.
— О, по дяволите, татко! Каква е ползата да се тревожиш за тези далечни неща? Защо не се стегнеш и не заживееш като всички нормални хора, вместо да мислиш за неща на милиони километри от нас, неща, които не ни засягат?
Баща му го погледна спокойно и си напълни чашата.
— Ти не знаеш всичко, Вик — отбеляза той. — Знаеш ли къде е Били Стокбридж?
— Нямам представа! И не ме интересува. Мисля за теб.
— Подготвя общоградско събрание за утре. Трябва да им съобщим нещо. Предполагам ще кажеш, че това не ни засяга. Вече месец двамата наблюдаваме доста внимателно слънчевата радиация — откакто Били забеляза в нея нещо странно.
— И какво е това странно нещо?
— Всъщност нямам предвид „странно“ — каза извинително баща му. — Страхувам се, че изобщо не е странно. Решихме да не казваме на никого, докато не се уверим напълно; не искахме да разстройваме хората, докато това не стане абсолютно необходимо…
— Кажи за какво става дума, дявол да те вземе!
— За слънчевата радиация, Вик. Намалява. С всеки ден слънцето излъчва все по-малко топлина и светлина. Много скоро хората ще го забележат. Много скоро…
Той спря и се замисли за момент, после отново си наля.
— Много скоро тук ще стане студено — каза той, вдигна чашата си и се загледа в нея.
Глава 9
Макар че Уон-Ту беше много повече от човек, той имаше някои човешки черти — дори такива, които някои хора може би считаха за привлекателни. Например изпитваше същата радост от добре свършената работа като всеки човек, отдаден на някое хоби.
Така когато завърши проекта си по преместване на звездите, той отдели малко време да наблюдава какво става с тях. Достави му удоволствие да види как неговите материални аналози бяха изпълнили задачите си. Всичките избрани от него звездни купове сега бяха в движение и скоростта им нарастваше. Всяка от звездите в тези звездни купове леко потъмняваше — съвсем естествено, тъй като част от енергията ѝ отиваше за изработване на гравискалари, вместо за излъчване на светлина и топлина. Всяка звезда носеше със себе си планети, луни, комети и астероиди, хванати в неудържимо гравискаларно движение. Неговите пет материални аналога бяха все още тук. Той можеше да говори с тях и да им дава по-нататъшни инструкции, ако имаше такива. В момента те се бяха забавили до състояние на стендбай в очакване на времето, когато програмата им щеше да изиска отново да влязат в действие.
Освен това проектът очевидно беше успешен! Уон-Ту с радост установи, че неговите войнствени роднини са видели онова, което искаше да видят, и са направили точно това, което очакваше да направят. От петте звездни купа, които Уон-Ту беше запратил по техния път, два вече бяха напълно унищожени от един или друг от неговите колеги, всяка отделна звезда в тях разкъсана на части. Два други бяха атакувани. Това развесели Уон-Ту. Очевидно някой от тях беше достигнал до желаното от него заключение, че той е на някоя от бягащите звезди, та да се махне по този невероятен начин. Е, скоро щяха да се откажат от това. Системите, управлявани от първия и четвъртия му двойник, вече бяха история, а тези от третия и петия улучени — макар не съвсем с първоначалния ентусиазъм — и несъмнено също скоро щяха да загинат.