Корабът с булките
- Автор: Мойес Джоджо
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1492-0
- Переводчик: Илвана Иванова Гарабедян
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Корабът с булките». Краткое содержание книги:
Войната е свършила. Шестстотин и петдесет австралийски булки, омъжени за британски военнослужещи, се отправят на необикновено пътуване. Те се качват на борда на самолетоносача „Виктория“, изпълнени с трепетно очакване да видят любимите си. Над хиляда морски офицери и деветнайсет самолета ги придружават по време на шестседмичното плаване до бреговете на Англия. От другата страна на земното кълбо ги очакват съпрузите им. Или неизвестното бъдеще.
Въпреки строгите правила, които разделят мъжете от жените на кораба, пътищата им скоро се пресичат. За мнозина любовта и клетвите за вярност се оказват недостатъчни, за да устоят на изкушението.
Медицинската сестра Франсис се опитва да избяга от спомените си и да започне нов живот. Въпреки че е мълчалива и сдържана, тя постепенно се сближава с пасажерките от каютата си. На пръв поглед богатата и надменна Ейвис, неграмотната Джийн, жизнерадостната Маргарет и скромната Франсис нямат нищо общо помежду си. По време на пътуването обаче те се опознават и сприятеляват. Въпреки различията. Въпреки греховете от миналото. Защото всеки заслужава втори шанс. А понякога пътуването се оказва по-важно от крайната цел.
Романът е вдъхновен от истинската история на бабата на Джоджо Мойс - Бети Маккий. Една от булките, предприели това пътешествие преди близо седемдесет години
- Този човек е пълен негодник - заяви Реник, който дойде да вземе чинията на капитана. Беше служил при Хайфийлд почти десет години и изразяваше мнението си със свобода, породена от дългогодишен опит.
- Такъв е, но е единственият помощник-капитан, с когото разполагам.
- Мъжете не го уважават. Няма да имате полза от него в това плаване.
- Знаеш ли какво, Реник? Точно в момента, негодник или не, Добсън е последната ми грижа.
Стюардът сви рамене. По набръчканото му шотландско лице се четеше изражение, което намекваше на капитана, че и двамата знаеха повече, отколкото искаха да споделят. Когато излезе от стаята, погледът на Хайфийлд отново се спря на писмото. Той стисна чашата с вино в другата си ръка и помете с длан листа от махагоновата маса право в коша за боклук отдолу.
Денис беше сбъркал за пехотинеца. Когато Маргарет и Франсис се върнаха в каютата си, той стоеше отвън, вдигнал ръка да почука.
- Хей! - викна Маргарет и се опита, въпреки натежалия си корем и люлеещ се под, да изтича по коридора. - Хей!
Той свали ръка и Маргарет използва момента да застане между него и вратата.
- Мога ли да помогна с нещо? - попита тя, задъхана, подпряла с ръка корема си.
- Нося ви солени бисквити. Заповед на капитана, госпожо. Правим го за всички болни.
-Те спят - заяви Маргарет. - Най-добре да не ги безпокоим, нали така, Франсис?
Франсис погледна мъжа, после извърна лице.
- Да.
- Нашата Франсис е медицинска сестра - каза Маргарет. - Знае какво е най-добре за морска болест.
Последва кратка пауза.
- Солените бисквити помагат. - Пехотинецът стискаше кутията здраво в двете си ръце. - Да ги оставя ли на вас тогава?
- Да. Благодаря. Маргарет пое кутията и присви очи от болка: на бебето не му бе харесало раздрусването. Мъжът гледаше вторачено Франсис. Когато усети, че Маргарет го наблюдава, той побърза да извърне поглед.
- Няма да съм тук тази нощ - каза той. - Има доста заболели заради времето, затова ще помагам за вечерната проверка. Но имам разрешение да ви нагледам по-късно, ако предпочитате. Говореше някак накъсано, сякаш нямаше много опит в общуването.
- Не - отвърна Маргарет. - Ще се оправим. - Усмихна му се широко. Благодаря за предложението все пак. И не е нужно да ни наричате „госпожо“. Струва ми се твърде... Официално.
- Заповед, госпожо.
- О. Заповед.
- Точно така. Той вдигна ръка към козирката си за поздрав.
- Довиждане тогава. И благодаря за бисквитите. - Маргарет помаха с пръсти. Молеше се Мод Гон, събудена от гласа й, да не се разлае.
Когато отвориха вратата, Джийн се събуди и надигна бледото си лице изпод одеялото. Отказа бисквитите и бавно седна, разкривайки горната половина на фланелена нощница, украсена с малки розови розички по деколтето. Маргарет се сепна колко млада изглежда тя.
- Мислиш ли, че трябва да занесем нещо? - Мод Гон бе скочила в скута й и се опитваше да близне лицето й.
- Къде да го занесете?
- В столовата на огнярите. Нещо за пиене или каквото и да е.
- Аз няма да ходя - каза Франсис.
- Трябва! Не мога да ида сама!
Джийн присви очи. Имаше сенки под тях.
- Къде да отидеш? - измърмори тя.
- Има нещо като парти долу - отвърна Маргарет. -Обещаха ми игра на покер. Ще сляза, щом поразходя набързо Моди. Хайде, Франсис, не можеш да седиш тук цяла нощ. Ще ти бъде скучно.
- Наистина не си падам по подобни неща - отвърна Франсис. Но не звучеше особено убедена.
- Тогава аз ще те науча.
- Няма да ме оставите тук - заяви Джийн и прехвърли крака над ръба на леглото.
- Сигурна ли си? - попита Маргарет. - Навън е доста бурно.
- По-добре ще е, отколкото да си изповръщам червата в компанията на Госпожица Добри Маниери - отвърна тя посочвайки с палец към спящата на отсрещното легло Ейвис. От него висеше дълъг копринен халат в бледорозово. - Идвам с вас. Няма да пропусна парти. Това ще с най веселото нещо, което ми се е случило, откакто сме отплавали.
Маргарет считаше, че каютите на булките са тесни, но нищо не я бе подготвило за множеството мъже, които можеха да се окажат натъпкани в едно помещение за храна, почивка и свободно време, не по-голямо от салона в дома на някой от работническата класа. Първият признак беше миризмата: мускусният аромат, който и бе познат от стаите на братята й у дома, тук бе кондензиран, увеличен стократно и ги посрещна като зловонен порив още от другата страна на вратата. Беше миризмата на мъжки тела в постоянен близък контакт, измити и неизмити, на пот, на алкохол и цигари, на неизпрано бельо и неща, за които нито Франсис, нито Маргарет искаха да си помислят. Не беше чудно: четири етажа по-надолу, точно до нивото на водата, крайно невероятно бе в помещението да е влизала повече от глътка-две свеж въздух. И понеже се намираше точно над машинното отделение откъм старборда, помещението беше в почти постоянно състояние на вибрация, а шумът се носеше изпод краката им с ужасно и чудовищно постоянство.