Корабът с булките
- Автор: Мойес Джоджо
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1492-0
- Переводчик: Илвана Иванова Гарабедян
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Корабът с булките». Краткое содержание книги:
Войната е свършила. Шестстотин и петдесет австралийски булки, омъжени за британски военнослужещи, се отправят на необикновено пътуване. Те се качват на борда на самолетоносача „Виктория“, изпълнени с трепетно очакване да видят любимите си. Над хиляда морски офицери и деветнайсет самолета ги придружават по време на шестседмичното плаване до бреговете на Англия. От другата страна на земното кълбо ги очакват съпрузите им. Или неизвестното бъдеще.
Въпреки строгите правила, които разделят мъжете от жените на кораба, пътищата им скоро се пресичат. За мнозина любовта и клетвите за вярност се оказват недостатъчни, за да устоят на изкушението.
Медицинската сестра Франсис се опитва да избяга от спомените си и да започне нов живот. Въпреки че е мълчалива и сдържана, тя постепенно се сближава с пасажерките от каютата си. На пръв поглед богатата и надменна Ейвис, неграмотната Джийн, жизнерадостната Маргарет и скромната Франсис нямат нищо общо помежду си. По време на пътуването обаче те се опознават и сприятеляват. Въпреки различията. Въпреки греховете от миналото. Защото всеки заслужава втори шанс. А понякога пътуването се оказва по-важно от крайната цел.
Романът е вдъхновен от истинската история на бабата на Джоджо Мойс - Бети Маккий. Една от булките, предприели това пътешествие преди близо седемдесет години
- Зарадва ли се за бебето?
- Когато му казах, че очаквам дете, той ме попита дали раждането ще е в сезона на агнетата. - Тя се засмя.
- Явно не е голям романтик. - Франсис се усмихна.
- Джо няма да познае романтиката, дори и да го перне през лицето отвърна Маргарет. Обаче аз нямам нищо против. И аз не си падам много по разни сладникави истории. Ако достатъчно дълго си живяла с четирима фермери, трудно свързваш романтиката с онзи пол, който години наред те е замерял с корички от сополи под кухненската маса. - Тя се ухили и хапна с апетит от пюрето. Дори нямах намерение да се омъжвам. За мен бракът означаваше повече готвене и мокри чорапи. Сведе очи към тялото си и усмивката й помръкна. Все още се питам понякога как успях да стигна дотук.
- Съжалявам за майка ти - каза Франсис. Тя си бе сипала втора порция, забеляза Маргарет, която получаваше киселини от съвсем малко храна, заради позицията на бебето в корема й, а беше слаба като вейка. За десерт имаше пудинг, който се наричаше „Къпещата се красавица“, както сподели главният готвач с лукава усмивка, защото потреперва и има хубави извивки.
- Как почина? Извинявай - побърза да добави Франсис, когато забеляза бледата кожа на Маргарет да се обагря. - Не исках да бъда... груба. Заради професията ми на сестра е.
- Не... няма нищо... - отвърна Маргарет.
Двете стиснаха мигновено масата, която бе закрепена за пода, докато се мъчеха да задържат плъзгащите се прибори за сол, пипер и чашите.
- Случи се внезапно - каза тя накрая, след като вълната отмина. - В един миг беше при нас, а след това... я нямаше.
В столовата бе почти тихо, с изключение на приглушените разговори на няколкото жени, достатъчно смели и издръжливи, че да помислят изобщо за храна, както и някой друг трясък, когато прибор или табла станеха жертва на надигнала се вълна. Опашките от първите дни се бяха стопили и малкото момичета, които имаха някакъв апетит, се мотаеха пред масите с ястия и не бързаха с избора си.
- Бих казала, че това е добър начин да си идеш - каза Франсис. Очите й, когато ги вдигна към Маргарет, бяха ясни и уверени, яркосини. - Вероятно не е усетила нищо. - Тя замълча за миг, после добави: - Наистина. Има далеч по-лоши неща, които биха могли да й се случат.
Маргарет сигурно щеше да се замисли доста по-дълго над думите й, ако не беше кикотенето в ъгъла. През последните няколко минути го чуваха като далечен фонов шум, но сега се бе извисило и сякаш се надигаше и спадаше с ритъма на вълните навън.
Двете жени се извърнаха на столовете си и забелязаха, че дамите в ъгъла вече не бяха сами: към тях се бяха присъединили няколко мъже с работните гащеризони на инженери. Маргарет разпозна един от тях - беше разменила поздрав с него предния ден, докато той търкаше една от палубите. Мъжете се бяха събрали около жените, които, изглежда, се радваха на малко внимание от страна на силния пол.
- Джийн трябваше да е тук - разсеяно отбеляза Маргарет и се обърна към храната си.
- Мислиш ли, че трябва да им занесем нещо? Малко картофено пюре?
- Ще изстине, докато го занесем долу - отвърна Маргарет. - Освен това не ми се нрави особено идеята Джийн да го върне обратно върху леглото ми. Там и без това мирише ужасно вече.
Франсис се загледа през прозореца към водата, която се надигаше и бушуваше около тях и понякога срещаше опръсканите солени стъкла с мощен плясък.
Маргарет мислено си отбеляза колко е сдържана спътничката й, като онези, които сякаш винаги водеха вътрешен монолог, дори когато говореха за нещо друго.
- Надявам се, че Мод Гон е добре - каза тя.
Франсис се извърна, сякаш неохотно я бяха изтръгнали от някакви далечни мисли.
- Разкъсвам се между желанието си да видя, че е добре, и усещането, че не мога да издържа и минута повече в проклетата каюта. Направо ме подлудява. Особено стенанията на онези двете.
Франсис кимна едва забележимо. Това бе най-близкото, подозираше Маргарет, до открито съгласие, което би показала. Но се приведе напред, така че гласът й да се чуе въпреки шума в столовата.
- Можем да се поразходим после по палубата, ако искаш. Да я изведем малко на въздух. Може да я сложиш онази плетена кошница и да я скрием с една жилетка.
- Здравейте, дами.
Беше инженерът. Маргарет подскочи, после погледна зад гърба му към развеселените момичета, кои то току-що бе оставил в ъгъла и които го следяха с погледи през рамо.