Корабът с булките
- Автор: Мойес Джоджо
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1492-0
- Переводчик: Илвана Иванова Гарабедян
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Корабът с булките». Краткое содержание книги:
Войната е свършила. Шестстотин и петдесет австралийски булки, омъжени за британски военнослужещи, се отправят на необикновено пътуване. Те се качват на борда на самолетоносача „Виктория“, изпълнени с трепетно очакване да видят любимите си. Над хиляда морски офицери и деветнайсет самолета ги придружават по време на шестседмичното плаване до бреговете на Англия. От другата страна на земното кълбо ги очакват съпрузите им. Или неизвестното бъдеще.
Въпреки строгите правила, които разделят мъжете от жените на кораба, пътищата им скоро се пресичат. За мнозина любовта и клетвите за вярност се оказват недостатъчни, за да устоят на изкушението.
Медицинската сестра Франсис се опитва да избяга от спомените си и да започне нов живот. Въпреки че е мълчалива и сдържана, тя постепенно се сближава с пасажерките от каютата си. На пръв поглед богатата и надменна Ейвис, неграмотната Джийн, жизнерадостната Маргарет и скромната Франсис нямат нищо общо помежду си. По време на пътуването обаче те се опознават и сприятеляват. Въпреки различията. Въпреки греховете от миналото. Защото всеки заслужава втори шанс. А понякога пътуването се оказва по-важно от крайната цел.
Романът е вдъхновен от истинската история на бабата на Джоджо Мойс - Бети Маккий. Една от булките, предприели това пътешествие преди близо седемдесет години
- Франсис? Сигурна ли си, че не искаш да изиграеш една игра? - Маргарет отново бе спечелила. Денис само бе подсвирнал и бе хвърлил своите карти, заплашвайки я с жестоко отмъщение при следващата им среща на масата. Изобщо не се съмняваше, че отново ще играят заедно.
- Не. Благодаря.
- Ще се справиш страхотно. - Лицето й бе почти напълно безизразно; дребните й, леко изострени черти не разкриваха нито следа от неудобството, което Маргарет знаеше, че тя изпитва. Вече няколко пъти бе споменала, че Франсис е медицинска сестра и тя няколко пъти бе отказала да говори за времето на службата си. В думите й имаше достатъчно любезност, за да не бъдат приети като обида. Но само толкова.
- Приятелката ти добре ли е? - тихо я попита Денис.
- Мисля, че е малко срамежлива. - Маргарет нямаше друго обяснение. Гледаше надолу, притеснена, че се представя за близка с жена, която е срещнала съвсем наскоро.
- „Малку шрамежлива“ - имитира я механикът зад гърба й.
- Млъкни, Джексън. Е, къде служи мъжът ти?
- Във флота - отвърна Маргарет. - Джоузеф 0’Брайън. Инженер е на „Александра“.
- Инженер, значи? Хей, момчета, Мегс е от нашите. Жена е на инженер. Знаех си, че имаш вкус, Мегс, още щом те видях.
- Обзалагам се, че си виждал много жени. Маргарет повдигна вежди.
- Малко са били с добър вкус - подхвърли приятеля му.
Изиграха още четири-пет раздавания и играта, както й обстановката, бързо разсеяха усещането на жените, че с намират сред непознати. Маргарет знаеше, че е безопасен избор за някого като Денис: той беше от мъжете, които се наслаждаваха на женска компания, след като възможността за сексуално завоевание бъде отписана. Беше се притеснявала, че бременността й може да направи плаването по-трудно за нея; сега разбираше, че може да го улесни.
Още по-хубавото бе, колкото и невероятно да звучеше, че тези мъже не обръщаха внимание на корема й. Почти всяка жена, която бе срещнала на борда досега, я бе питала колко напреднала е бременността й, дали бебето е „добро“ какво ли означава „лошо“ бебе, питаше се тя, дали се надява на момче или момиче. Сякаш бе престанала да е Маргарет и се бе превърнала в крачещ инкубатор. Някои искаха да го докоснат и шепнешком споделяха, без да ги е питала, как и те искат същото. Други, като Ейвис, гледаха корема й с едва прикрито отвращение или изобщо не го споменаваха, сякаш се опасяваха, че може да се заразят някак. Маргарет рядко засягаше темата: преследвана от кошмарните спомени за раждането при кравите на баща й, тя още не се бе примирила с биологичната си съдба.
Изиграха още две, три, няколко раздавания. В стаята стана още по-задимено. Мъжът в ъгъла изсвири две песни, които тя не познаваше, а после и „Зелените поля на дома“, в много бързо темпо на тромпета си. Мъжете спряха да играят, за да попеят. После Джийн се включи с някаква вулгарно-шеговита песничка, но забрави последните няколко стиха. Запревива се от смях.
Стана късно, или поне й се струваше така: без наличието на естествена светлина или часовник не беше възможно да се каже дали времето е спряло, или вече са в малките часове. Имаше само добри или лоши карти, кикотенето на Джийн, тромпета в ъгъла и звуците, които, с малко въображение, имаха някаква прилика с дома.
Маргарет свали картите си и даде на Денис секунда да схване.
- Мисля, че си ми длъжник, господин Тимс.
- Нямам и петак вече - обяви той с добродушно отчаяние. Ще се задоволиш ли с купони за цигари? Нещо за подарък на мъжа ти?