Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Кластър Карв и Кластър Айлънд са названия за системите на американския военноморски флот, които разполагат с двойни гама- и неутронни лъчи за засичане на ядрени оръжия на съветски кораби. Тези устройства могат да се превозват и в малки кораби, управлявани от ОПЕРАТИВНА ГРУПА на ВМС на САЩ — Таск форс (ТФ) 157.
Кластър Спейд е операция за отчитане гравитационните ефекти на ракетните траектории в Средиземно море, проведена през 70-те години от ТФ 157 и Агенцията по отбранителна картография. Проектът е бил изпълняван от замаскиран малък товарен кораб.
Кластър Нептун е секретно проучване на УПРАВЛЕНИЕТО ЗА ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ през 1973 г. Целта е била да се анализират вероятните съветски намерения за Виетнамската война и въздействието им върху съветските военноморски планове и стратегия.
Серов, Иван (1905–1962)
Председател на КГБ от 1954 до 1958 г. и ръководител на ГРУ — съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ, от 1958 до 1962 г. Оцелял в кървавите чистки на Сталин независимо от участието си в органите за държавна сигурност, Серов е принуден да се оттегли от поста си в ГРУ през 1962 г. поради близките му връзки с полковник ОЛЕГ ПЕНКОВСКИ — един от най-значителните западни шпиони. Серов е смятан за брутален, макар и „не ентусиазиран“ екзекутор.
Офицер от военното разузнаване, по времето на чистките в ГРУ от края на 30-те години той успява не само да оцелее, но и да се прехвърли в НКВД. Според някои доклади той екзекутира на 12 юни 1937 г. маршала на Съветския съюз Михаил Тухачевски — първата високопоставена жертва на Сталин във военната област.
От началото на 1940 г. Серов активно участва в ликвидирането на враговете на съветската държава. Отличава се в преследването и премахването на антисъветските групировки в Естония, Латвия и Литва през 1940 г. и 1944–1947 г. Той лично участва в КАТИНСКОТО КЛАНЕ на полски офицери. Серов е заместник-директор на СМЕРШ през 1941 г. и заместник на ЛАВРЕНТИЙ БЕРИЯ от 1943 до 1945 г. След Втората световна война служи в НКВД; назначен е за заместник-директор на ГРУ. Серов е един от конспираторите срещу Берия през 1953 г. След арестуването на Берия през юни същата година той става заместник-ръководител на МВД (преди това НКВД), а на следващата година — председател на новосъздаденото КГБ. Заедно с посланика ЮРИЙ АНДРОПОВ Серов участва в задържането и екзекутирането на лидерите на Унгарската революция от 1956 г., като си спечелва прозвището Унгарския палач.
През декември 1958 г. Серов е назначен за директор на ГРУ. Като бивш служител на НКВД и Смерш той има много врагове в армията и в ГРУ. Под негово ръководство корупцията в ГРУ процъфтява. Тези години са и най-слабите в историята на управлението. Това е единственият период от съветския режим, когато офицери от ГРУ по собствено желание установяват контакт със западните служби и им подават по-ценна информация, отколкото получават от тях.
През 1962 г., след изменничеството на Пенковски, Серов е понижен в чин генерал-майор и са му отнети всички отличия. Той умира малко по-късно.
Никита Хрушчов, който сваля Серов от поста председател на КГБ и го назначава на по-незначителния пост директор на ГРУ, пише в спомените си „Хрушчов си спомня“ („Khrushchev Remembers“, 1970), че последвалото уволнение на Серов през 1962 г. е заради „небрежност“. Според Хрушчов Серов „беше честен, некорумпиран другар, на когото може да се разчита независимо от грешките му. Уважавах го и му вярвах. Той бе обикновен човек, толкова обикновен, че дори наивен“.
Сешънс, Уилям (1930)
Директор на ФБР от ноември 1987 г. до уволнението му на 19 юли 1993 г. от президента Клинтън заради нарушаване на етиката.
Бивш прокурор и служител на Министерството на правосъдието, Сешънс работи 13 години като федерален съдия в Тексас. Спечелва си славата на строг, но справедлив юрист като председател на съда по време на процеса през 1979 г. срещу обвинените в убийството на федералния съдия Джон Уд.
Сешънс е назначен от президента Рейгън с подкрепата на Конгреса за директор на ФБР за период от 10 години. Подкрепата му от Конгреса се засилва още повече, след като наказва 6 служители на ФБР за несправяне с разследването на група противници на политиката на администрацията на Рейгън в Централна Америка. Сешънс, който обича да го наричат „съдия Сешънс“, се противопоставя на натиска вътре във ФБР и започва процес на дискриминация на агентите от испански произход.
Особено силна е подкрепата му от страна на демократите, които приветстват това, което Ню Йорк таймс нарича „беглите му прояви на независимост“ от администрацията на Рейгън.