Отсенки от себе си

— Виж, Уакс — каза Уейн, докато двамата влизаха в имението на рода Ладриан, — видях трупа на Тан. Застреля го право в челото. Бе по-мъртъв от препарирана лъвска глава в ловна хижа. Не е той.

— Ами ако всъщност е бил Металороден? — попита Уакс. — Майлс бе способен да оцелее след изстрел в главата.

— Не става така, приятел — каза Уейн, като затвори вратата и метна палтото си в ръцете на Дариънс. — Ако си Кръвотворец, трябва да излекуваш раната, точно когато се появи. Веднъж като умреш, няма сила на света — аломантична или ферохимична, — която да те върне между живите.

— Видях го, Уейн. Два пъти.

Веднъж, докато преследвах Стрелеца, и още веднъж — по-рано днес, добави наум.

— Господарю — обади се Дариънс, докато сгъваше палтото. — Пристигна ново оборудване за вас от госпожица Ранет. Попита дали сте съгласен да го изпробвате.

— О, поквара! — възкликна Уейн. — Разминали сме се? Какво ми е донесла?

— Каза… да ви шамаросам — призна Дариънс.

— О-о. Значи все пак и пука за мен. Виждаш ли, Уакс!

Уакс кимна разсеяно, докато Уейн се опитваше да принуди Дариънс да го шляпне по дупето. Уакс силно се съмняваше, че Ранет е имала предвид точно това.

— Сър — заговори Дариънс, като се извърна встрани от задните части на Уейн. — В добавка към това, лейди Хармс ви очаква в гостната.

Уакс се поколеба, нетърпелив да се качи горе. Имаше нужда от време да помисли — за предпочитане, след като си сложеше обицата, — и да прегледа пратката от Ранет. Нещата, които му носеше, винаги бяха много интересни.

Но не можеше просто да игнорира Стерис.

— Благодаря, Дариънс. Изпрати бележка до баба ми в Селото, че сме открили изчезналата териска, но някой е стигнал до нея преди нас, и, за съжаление, я е убил. Кажи, че констаблите ще й обяснят останалото и че е възможно да искат да я разпитат.

— Разбира се, господарю.

Уакс влезе в гостната. Стерис се изправи на крака, за да го поздрави, и той целуна ръката и.

— Нямам много време, Стерис.

— Значи вече сте погълнат от случая — каза тя, като го огледа изпитателно от горе до долу. — Предполагам, че би могло да се окаже полезно. Ако заловите убиеца на брата на губернатора, ще ни поставиш в политически изгодно положение.

— Освен ако не извадя нечии кирливи ризи на показ.

— Е, може би ще успеем да се подготвим за тази възможност — отговори тя. — Партито на лейди ЗоБел. Не сте променил плановете си да дойдете с мен, нали?

Поквара. Съвсем беше забравил.

— Поканата ни е изчезнала. Подозирам, че Уейн носи вина за случая, но няма значение. Ти си лорд на една от Великите къщи. Няма да ни отпратят.

— Стерис. Не знам дали ще ми остане време.

— Губернаторът ще присъства — каза Стерис. — Ще можете да поговорите с него за брат му.

Още безсмислени разговори, помисли си Уакс. Още заобиколки и политически игри. Трябваше да работи. Да тръгне на лов.

Тан Проклетия. Клепачът му потрепна конвулсивно.

— За известно време се говореше, че няма да отиде — продължи Стерис, — като се има предвид случилото се днес. Но според един мой много надежден източник, все пак ще бъде там. Не бива да изглежда сякаш има нещо, което да крие — не и в неспокойни времена като това.

Уакс се намръщи.

— Почакай. Какво се е случило днес?

— Опит за покушение срещу губернатора. Наистина ли не знаехте?

— Бях зает. Поквара! Някой се е опитал да го убие? Кой?

— Някакъв ненормален мъж — отговори Стерис. — Не е бил в ред. Казаха, че са го заловили.

— Ще трябва да говоря със заподозрения — каза Уакс и се запъти към вратата. — Случаите може да са свързани.

— Не представляваше сериозна заплаха — каза Стерис. — Според очевидците е бил ужасен стрелец. Куршумът е минал много далеч от целта. Уаксилий?

— Уейн! — извика Уакс, като отвори вратата. — Трябва да…

— Вече разбрах — прекъсна го Уейн, хванал един от вестниците, оставени на масата.

Беше вечерното издание. Уакс беше абониран. Първото заглавие гласеше: „Дързък опит за покушение срещу губернатора посред бял ден!“. Уейн метна на Уакс шапката му от полицата и щракна с пръсти на иконома, който тъкмо прибираше дългото му палто в дрешника. Дариънс въздъхна, извади го и му го донесе.

— Ще се опитам да се върна навреме за празненството — каза Уакс на Стерис, докато си слагаше шапката. — Ако не, чувствай се свободна да идеш без мен.