Неспокойкото [ЛП]

Трикс се отнасяше към изкуството с подобаваща за аристократ и магьосник снизходителност. Разбира се, за да се построи магическа кула или дори най-обикновен дворец, трябват познания по архитектура, а и винаги е приятно да послушаш менестрел на пира. Но да губиш цели дни в разглеждане на картини или любуване на танци? Удивително скучно занимание!

— Най-важното е Великият везир да не го обземе жажда за творчество — притеснено каза Сутар по пътя.

— Какво е това?

— Ами, ако Великият везир е увлечен от картини, той може да ви помоли да нарисувате собствения си въпрос. Ако си мисли за танци — тогава да го изтанцувате. Виждаш ли, млади човече, везирът е благосклонен към тези, които споделят неговото увлечение към изкуствата…

— Тогава най-важното ще е да не е увлечен от мраморни скулптури — каза Трикс. — Че тогава ще си задавам въпроса няколко месеца…

Следвайки шута, Трикс и Йен минаха по дълги коридори, разпръсквайки с появата си пазачи и слуги. Явно Сутар се ползваше с авторитет в двореца. След като се качиха по широко мраморно стълбище и минаха през красиво резбована врата, те се озоваха в малка, комфортно обзаведена ложа, надвиснала над полутъмен театрален салон. Завесата на сцената бе спусната, публиката в залата — в по-голямата си част хора с артистичен вид — обсъждаше нещо, похапвайки печени подсолени царевични зърна. В ложата на широк мек диван се беше разположил възрастен мъж в дълъг халат — слаб, с подвижни интелигентни очи и обикновен бял тюрбан, украсен с един-единствен изумруд — но голям и чист, сияещ като зелен фенер. Масичката до дивана беше, както се полага, отрупана с плодове и сладкиши.