Неспокойкото [ЛП]

— Уау — успя само да каже Трикс, вдигайки от земята падналия жезъл. — Колко бързо направи заклинание…

— Можеше и по-внимателно да ни пусне — изсумтя Йен и се отърси. — Свикнали, разбираш ли, да се нахвърлят на рицари… И къде ни пусна?

Трикс се огледа. Намираха се в огромна градина — нещо удивително за Дахриан. Навсякъде се виждаха разцъфтели ярки цветя. Дърветата бяха осеяни със странни узрели плодове. В малки езерца, съединени с облицовани с бял камък канали, плуваха мързеливи цветни риби. В далечината се извисяваха сгради от бял и розов мрамор.

— Струва ми се — замислено каза Трикс, — че ни е пуснал директно в градините на султана. Ето там има дворец.

— Дано не ни хване охраната — притесни се Йен. — Макар че ти си магьосник и ще ги изгориш на място…

— Йен, не искам никого да изгарям! — възкликна Трикс. — А и не виждам никаква охрана. Сигурно всички пазят стените, така че никой да не може да проникне вътре. А градините защо да ги пазят, тук ще има само свои. Да вървим да намерим някой градинар или слуга. Ще помолим да ни заведе директно при султана.

— Значи все още искаш да се срещнеш с него? — кимна Йен. — Давай. А аз все още си мисля, че султанът е момиче. В приказките винаги така се случва!

— Това е в приказките — махна с ръка Трикс. — Драконите няма да лъжат. Тук има нещо друго.

Те тръгнаха по пътечката, насочвайки се към двореца. Трикс се замисли за тайнствения султан. Йен с любопитство се оглеждаше и изразяваше мнението си по повод планирането на градината и грижите за цветята.

— Виж само колко хитро са засадили цветята! Когато тези лукулии прецъфтят, започва да цъфти бругмансията. А след нея — фагреята и курупитата…

— Щом не става въпрос дали султанът е мъж или жена, значи важно е нещо друго… Нещо, без което човек не може да бъде султан… какво ли ще е…

— Ой, а това е синсепал! Искаш ли да опиташ? На вкус е никакъв, все едно дъвчеш парцал. Но след него киселото изглежда сладко! Можеш да ядеш лимони!

— Без какво не можеш да бъдеш султан? Без ум… но Абнувас е умен… Без правилен подход към хората? Но казват, че Абнувас е много приятен. Без царствена външност… не, той не е нито изрод, нито инвалид…

— Мислиш, че познавам всички тези растения, защото баща ми беше градинар и отглеждаше такива? Не, при нас такива не растат… В приюта ни учеха да четем по книгата „Самаршански цветя и плодове“, защото другите две книги в библиотеката бяха без картинки…

— А може би въпросът не е какво султанът няма? — предположи Трикс. — Може би… въпросът е в това какво има?

— Тези не ги знам какви цветя са… но са красиви…

Трикс, макар да беше потънал в мислите си, забеляза човека преди Йен. Беше млад мъж в проста дългопола дреха по подобие на всички самаршанци. Седеше на камък край едно езерце и хранеше плуващите там златни рибки.

— Този не е градинар — безапелационно заяви Йен. — Първо, прекалено млад е за такава градина. Второ, дрехите му са неудобни за работа. И трето, няма нито лопата, нито мотика, нито ножици… Някакъв рибовъд ще да е.