Неспокойкото [ЛП]

Нещо познато имаше в заглавието. Не, Трикс не беше гледал такава пиеса, но нещо леко помръдна в паметта му…

Завесата бавно се вдигна.

На сцената се извисяваше кораб. По-точно — нос на кораб. На носа на кораба стоеше непознат голобрад юноша, който беше сложил длан над очите си и се взираше в залата. А зад него стояха…

— Бамбура! — шокирано възкликна Трикс. — Шараж… Хорт… Майхел…

Сред актьорите имаше и непознато малко момче, което очевидно играеше Халанбери, а в краката му стоеше бялото куче Алби.

— На кораба сме ние! — прошепна Йен.

— Презрените витаманти приближават! — с тънък глас възкликна юношата, играещ Трикс. — Ще насоча цялата си могъща магия срещу бялото им магьосничество. Вие, приятели, ме подкрепяйте със силата на своето оръжие!

— Ще се бием и ще победим! — възкликна Майхел, придвижвайки се напред. За изненада на Трикс, директорът на театъра беше облечен в дрънкащи доспехи и въоръжен с меч. — Кълна ти се в това, славни рицарю Паклус!

— И аз, могъщият варварин Хорт! — каза Шараж.

— И аз, планинецът Шараж! — подкрепи го Бамбура.

— И аз, капитан Бамбура! — заяви Хорт.

— Нищо не разбирам! — призна Трикс. — Наистина беше точно така!

Великият везир кимна и каза:

— Знам.

— Но защо не се представят за себе си? — попита Трикс.

— И къде съм аз? — възмути се Йен.

— Ами оръженосецът Йен падна със смъртта на смелите в средата на първо действие — поясни Аблухай. — Всички в залата плакаха. Всъщност него го играеше същият юноша, който играе Трикс. Затова и не се появяват заедно.

— Аз? Паднал!? — обидено каза Йен.

— И играят не себе си, а роли — продължи Аблухай. — В това е великата сила на изкуството, приятели мои. Очевидно Шараж по-добре се справя с ролята на варварин, а варваринът перфектно играе капитана.

Междувременно на сцената започна да се появява кърмата на друг кораб. Чуваха се скърцащи звуци от придвижването на декора по сцената.

— Ах… порази ме магия… — изстена Бамбура, тоест Хорт, и се свлече зад кораба, изчезвайки от погледите на публиката.

— Това не се е случвало… — възмутено реагира Трикс.

— Но нали някой трябва да изиграе ролята на злия витамант Гавар? — усмихна се везирът.

— Как бих искал да му видя физиономията сега! — каза Трикс.

— Ами виж я — предложи везирът. — Той е в залата, на първия ред. Изпитах огромно удоволствие, когато разбрах, че точно Гавар е дошъл да води преговорите.

Трикс трепна. И си помисли, че Великият везир някак му напомня за крал Маркел, но много по-силен — незабележимият министър на тайната канцелария Аблухай, изглежда, знаеше всичко и дори малко повече.

И едва ли си струваше да съчувства на покровителя на изкуствата, че е принуден още и да управлява вместо прекалено добрия султан. Везирът прекрасно съчетаваше едното с другото.