В земята пламък се крие

— Каква е тази легенда?

Заговори Стела:

— Кантара е вълшебно място, където спокойствие цари — замък, заобиколен от мирно селце и открити поля, място в небето, където отиват добрите деца, умрели преждевременно. Веднъж на хиляда години Кантара се спуска на земята, слизайки от облаците, тогава майки и бащи могат отново да посетят челядта си. Там никой не остарява, никой не умира, ала никой не може да я намери, без значение колко усилено търси — с изключение на един ден и една нощ на всеки сто години. — Тя въздъхна. — Като деца рисувахме замъка, обвит в мъгли, разположен в облаците, копнеещи деца надничаха измежду бойниците, оглеждайки хоризонта в търсене на родителите си.

— Значи Кантара не е тайна? Скривалището на Джугом Арк е детска история? — Фемандерак се почеса по главата. — Може би това е представлявало най-добрата защита. Превърната в легенда, хората ще смятат, че не съществува.

— Кантара е скривалището? — запита Кърр. — Сигурен ли си, че и това не е символично?

— Чувайки историята съм убеден, че Бюрей е създал този мит като най-удобното скривалище. Обяснението на историята прави дори още по-вероятно наличието на истина зад мита.

— Да изясним — каза светлокосият отшелник. — Дневникът на Бюрей указва Кантара като скривалището на Джугом Арк, така ли е?

— Да — отвърна Фемандерак.

— Но казва ли как да достигнем това място?

— Казва. Кантара се намира в началото на долината Нюм, огромен бял замък по склоновете на Хоуксхед, разположен между Стражите. Според дневника Кантара е реално място.

— Стражите?

— Два огромни върха, които охраняват Стрелата — рече Фемандерак. — Макар че как точно две планини биха могли да пазят нещо, не съумях да разбера.

Отшелникът сви рамене.

— И къде по-точно в Кантара се намира Стрелата?

— Нямам представа, дневникът не казва. За това ще трябва да се допитваме до гатанката.

— Значи предлагаш следващата част от мисията ни да е посветена на издирването на Джугом Арк? — тихо запита Индретт.

Философът кимна.

— Не смятам, че делото ви е завършено. Трябва да я откриете и с това да обедините Фалта пред лицето на настъпващата инвазия.

Защо иначе прекосих пустините от Даурия, ако не да ви помогна? Кралете, Съветът и хората ще се заслушат, когато Стрелата се появи отново. Хората ще се погрижат за това. Ако не друго, трябва да я намерите, за да не бъде използвана от други за не толкова въздигнати цели.

Навън вятърът се усили, хвърляйки дъжд по стените на бараката.