![Били Стрейт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/5/7/bili-strejt-bg-download.jpg)
Били Стрейт [bg]
- Автор: Келерман Джонатан
- Серия: Петра Конър #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-696-8
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Били Стрейт [bg]». Краткое содержание книги:
Дали Стю беше гледал? Знаеше, че той си ляга колкото може по-рано, особено когато трябваше да навакса безсънни нощи. Ако не беше гледал, щеше да иска да знае какво са показали. Така си мислеше.
Обади се в дома му в Ла Кресчента. Кати Бишъп вдигна телефона, звучеше потисната.
— Да не ви събудих? Извинявай…
— Не, будни сме, Петра. Току-що видяхме репортажа. Ето ти Стю.
Нито една от обичайните куртоазни реплики. По принцип Кати обичаше да бъбри. Нещо не беше както преди и с двамата — да не би да засяга брака им? Не, невъзможно, семейство Бишъп можеха да се снимат на плакат, проповядващ семейна стабилност, не ме разочаровай, господи!
Обади се Стю.
— Току-що приключих разговора си по телефона с Шолкопф. Цитирам: „Не искам още един проклет О. Джей. В моя кабинет в осем сутринта“.
— Ето нещо, заради което си струва да станеш рано.
— Да бе. Как мина уведомяването на родителите?
— Говорих с баща й. Мрази Рамзи и в червата, сигурен е, че той го е направил.
— Подкрепи ли с нещо твърдението си?
— Побоят. И каза, че Лиза се страхувала от Рамзи.
— Защо?
— Не каза.
— Аха… добре, до осем сутринта.
— Какво ще кажеш за репортажа?
Мълчание.
— Според мен може да ни помогне. След него Рамзи наистина става заподозрян, а това ще накара шефовете да се притеснят, че изглеждат глупаво, ако не ни накарат да го притиснем малко.
— Умно — каза тя.
Мълчание.
— Добре, няма да те задържам, само още едно нещо: доктор Боулингър е шеф на спешно отделение, навярно е главен лекар. Сигурна съм, че той и жена му ще дойдат веднага щом могат. Той мрази Рамзи. Ами ако реши да вземе инициативата?
— Хмм — каза той, сякаш това му беше донякъде интересно. По същия начин би реагирал и на книга в библиотеката. Да не би да беше прекалила? — Сподели го с капитана. Той е толкова отзивчив човек.
Вторник, 7:57 сутринта
Едмънд Шолкопф беше по-скоро южняшки, отколкото тевтонски тип. Нисък спретнат човек, малко след петдесетте, с влажни тъмни очи, гъста черна коса, която изглеждаше изкуствена. Решеше я назад от ниското си плоско чело. Имаше деликатни устни. Кожата му беше светлокафява. Носеше двуредни сака, имитация на Армани, и агресивни вратовръзки. Изглеждаше като бивше ченге, преминало в частна охранителна фирма. Но бе прекарал всеки миг от трудовия си стаж в полицейския участък на Лос Анджелис и вероятно нямаше да го напусне до пенсионирането си по възраст.
Кабинетът му беше забележителен, обичайната смесица от общинска собственост и дарения. Той покани Стю и Петра вътре.
— Кафе? — Басовият му глас беше утринно дрезгав, почти излизаше от човешкия регистър. Стената зад него беше покрита с обичайните графики и таблици — престъпна стихия, през която можеше да се върви, но никога не можеше да бъде укротена.
Миришеше на изкипяло кафе. Трябваше да го откажат, така и направиха. Шолкопф се отблъсна заедно със стола от бюрото, кръстоса крака и подръпна нагоре панталоните си с остри като бръсначи ръбове.
— Разказвайте — каза той. Басът му вече беше в приемливи граници.
Стю го осведоми за посещението в къщата на Рамзи, а Петра обобщи разпита на Патси Кей, обиска на апартамента, разговорите със съседите и с д-р Боулингър. Представено по този начин, излезе, че е свършила много повече работа от Стю. Така си беше. На него, изглежда, не му пукаше, само се оглеждаше. И Шолкопф изглеждаше разсеян, дори когато Петра разказваше как намерила наркотиците на Лиза.
— Бащата обвинява Рамзи, господине — каза тя. — Той наистина го мрази от дън душа.
— А ти не би ли? Така… намерете черния мъж от студиото — Даръл.
— Веднага. Ами ако и доктор Боулингър се опита да се намеси?
Черните очи на Шолкопф се впиха в центъра на челото й.
— Ще се оправяме с това, ако и когато се случи. Да се съсредоточим върху набирането на някакви данни. Знам, че в лабораторията вече са получили всичко, но има ли нещо, което дори и леко да напомня на веществено доказателство?
Петра се канеше да поклати глава, когато Стю каза:
— Петра намери нещо интересно. Книга от библиотека, на около трийсетина метра над трупа. Има и други основания да вярваме, че някой е бил там скоро. Едно скалисто образувание…