![Конспирацията „Моцарт“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/7/konspiraciyata-mocart-bg-download.jpg)
Конспирацията „Моцарт“ [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691988
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Конспирацията „Моцарт“ [bg]». Краткое содержание книги:
Глас хукна след нея. Застигна пищящото от ужас момиче в близките храсти. Повали я на земята, коленичи върху гръдния й кош, с едната си ръка прикова двете й слаби ръчички над главата, а с другата извади бойния си нож, опря острието му между ребрата й и бавно го натисна навътре. Мятащото се телце постепенно утихна, докато животът изтичаше от разширените й от ужас очи.
Глас и до ден-днешен си спомняше с носталгия тази сцена. Искаше му се в някой близък ден да я преживее отново.
След Африка дойде босненският конфликт, през който Джак Глас се препитаваше с контрабанда на оръжие. Напуснал завинаги бойното поле, сега той носеше костюм и стискаше в ръката си дипломатическо куфарче вместо автоматична карабина. Обикновено куфарчето беше натъпкано с банкноти. Глас бе констатирал, че може да изкарва повече пари, ако някой друг натиска спусъка вместо него. Две години по-късно, вече като преуспяващ бизнесмен с много връзки и огромни приходи, на панаира на оръжията в Берлин той се бе запознал и сприятелил с един австриец на име Вернер Крол.
На трийсет и шест Глас бе постъпил на работа при Крол като личен секретар и сътрудник. Той вече бе развил вкус към парите, но доставките на калашници за разни воюващи племена се оказаха игра за жълти стотинки в сравнение с бизнеса на Крол. Защото Крол очевидно не беше обикновен бизнесмен. Същевременно той с фанатична предпазливост прикриваше следите си, така че само малцина посветени познаваха естеството и истинските мащаби на търговската му дейност.
Самият Глас знаеше нещичко за историята на семейния бизнес на Вернер Крол. Империята Крол съществуваше от доста време и се бе развила неимоверно много. Той знаеше също, че Крол не би се поколебал да разпореди неговото или чието и да било убийство, ако заподозреше, макар и за миг, че хората му го лъжат и предават. Възрастният австриец беше дребен на ръст и изглеждаше безобиден. Държеше се някак особено, имаше осанка на прогимназиален директор от една отминала епоха. Но при всичките си чудатости Вернер Крол беше най-опасният човек, когото Глас бе срещал през живота си, а той познаваше доста опасни хора.
И сега в съзнанието му изплува сбръчканото, вечно намръщено лице на Вернер Крол. Един ден той, Джак Глас, щеше да убие стария мръсник и да изчука онази курва, официалната му любовница.
Глас облече чиста бяла риза и сив панталон, върза връзката си на хлабав възел и си сложи тъмносин блейзър. На факса в офиса му го очакваше лист хартия. Беше от Лондон. Глас го вдигна и се зачете. Я виж, каза си той, това е интересно…
Вернер Крол седеше с Ева в зимната градина на къщата си, където обикновено закусваха. Хранеше се тихо, с гръб към прозореца, през който се виждаше декоративното езерце и заснежените планини зад него. Закуската му беше абсолютно същата както всяка сутрин през последните шест години — яйца на очи и препечени филийки, нарязани на тънки ивички с една и съща форма и големина, подредени по един и същи начин върху порцеланова чинийка. Крол ги вземаше и с деликатно, почти женствено движение ги слагаше в устата си.
Глас влезе с папка под мишница. Вилицата на Крол замръзна по средата между чинията и устата му. Той попи внимателно устни със салфетката и изгледа втренчено секретаря си.
— Казал съм ти да не ме безпокоиш, докато закусвам — изрече с леден глас Крол. Ноздрите му гневно потрепваха. — За бога, човече, пак ли дъвчеш дъвка?!
Глас се усмихна и извади дъвката от устата си. Много обичаше да дразни стареца.
— Простете, сър — каза той. — Реших, че би било редно да ви покажа това тук. Току-що пристигна. — Глас отвори папката и подаде на Крол лист хартия.
Крол си сложи на носа очилата и се вторачи в листа. Беше фотокопие от заглавната страница на „Ивнинг Стандарт“ от предишната вечер. На него се виждаше зърнеста снимка на Лай Луелин, заобиколена от възторжени почитатели. Крол разпозна градския пейзаж на Оксфорд, Шелдънския театър зад гърба й. Вляво от нея беше застанал непознат мъж. Двамата се държаха за ръцете. Заглавието над снимката гласеше: „Кой е новият партньор на примадоната?“.
Крол остави настрани листа и погледна Глас над очилата си.
— Това ли е този, който уби един от най-добрите ми хора с… какво беше?