Сърца за изгаряне [bg]

Цялата бъркотия трая не повече от три секунди. Проблемът беше, че бяха три шумни секунди. Затова Проповедника застина на място със затворени очи, ослушвайки се за отворени врати в съседство или за гласове в коридора. Не чу нищо, освен солидното хъркане, което се носеше откъм фотьойла до прозореца, както и свистящото дишане на момчето в краката му, несъмнено резултат от опитите на въздуха да си намери път през пряснопрекроените му ноздри.

Откри портфейла на хлапето в задния му джоб и издърпа личната му карта. Казваше се Дънкан Белино и живееше в апартамент 207 в същата сграда. Прибра личната карта и метна портфейла върху гърдите на момчето. Нямаше причина да го наранява допълнително. Просто му се бе изпречило на пътя. Такива неща се случват. Проповедника обаче бе добър в онова, което правеше, и преди доста време бе научил, че да вземеш личната карта на някого, оказваше голямо влияние върху съответния човек. Жертвата започваше да обрисува в главата си гадна картинка на това, което би могло да предстои — обикновено по-гадна, отколкото бе необходимо, — а тези картини са доста по-добър начин да държиш някого настрана, отколкото заплахите и насилието. Проповедника не беше сигурен как момчето Белино пасва в този пъзел, но обичаше да си оставя вратички. Можеше да му потрябва впоследствие. Можеше и да не му потрябва. При всички положения обаче нямаше да се наложи да го убива днес.

Прекрачи изпадналото в безсъзнание хлапе и продължи навътре в апартамента.

Жегата беше отвратителна. Чак задушаваща. Едва ли бе най-подходящата обстановка за някой в положението на Гарджъри. Отвори и двата прозореца във всекидневната, преди да се насочи към спалнята на момчето.