Сърца за изгаряне [bg]

След малко трябваше да тръгвам.

Взех последната чиния от стойката вляво и я накиснах в горещата вода. Докато я изплаквах, Герди се появи с табла с още четири мръсни чинии, шест чаши и прибори. Сви рамене, усмихна се и я постави пред мен. Загледах се в дупето ѝ, докато се насочваше към летящата врата, и трябваше да се насиля да отместя поглед. Помислих си за Леля Джо, облечена в същата униформа. Свърши работа.

— Г-н Крендал! Тръгвам си след минутка. Трябва да притичам до нас и да проверя как е Леля Джо! — изкрещях и изсипах съдържанието на таблата в мивката.

Крендал се появи на вратата на малката стаичка.

— Как е Джо?

Отворих уста да му отговоря и осъзнах, че ме е чул. Хвърлих поглед към лявото му ухо и забелязах, че огромният бежов слухов апарат от тази страна е изчезнал, заменен от по-малък, бял. Когато видя, че го гледам, каза:

— Нов модел. Докторът ми го препоръча. Не съм сигурен, че ми харесва обаче. Повечето от разговорите, които чух днес, не струват пукната пара. Политика, война, глад и филми с Арнолд Шварценегер. Понякога светът е по-добър, когато чуваш само приглушен шум.

Започнах да вадя чиниите от мивката, да ги потапям една по една в горещата вода за изплакване и да ги редя върху сушилката.

— Мисля, че става по-зле. Не иска да говори по въпроса, така че е трудно да се каже със сигурност. Докторът твърди, че е увеличил химиотерапията, така че е в реда на нещата енергията ѝ да намалее. Често ѝ прилошава. Когато опитам да я накарам да пие вода, тя не иска, въпреки че трябва. Искрено се надявам, че ще хапне нещо тази вечер. Не е яла от два дни.

— Защо не наемеш медицинска сестра, за да помага? И колко ли щеше да струва това?

Замислих се.

— Може, ако състоянието ѝ продължи да се влошава.

Погледнах към часовника. 5.42.

— Тръгвай — каза Крендал. — Ще се справя някак, докато се върнеш. Предай на Джо много поздрави. Липсва на всички ни тук.

— Благодаря.

Грабнах една кърпа от стойката зад мен, припряно избърсах ръце, тупнах Крендал по гърба и изскочих през задната врата.

Първо трябваше да се прибера и да видя как е Леля Джо.

Едва не съборих двама души, докато търчах по тротоара на Браунсвил. Когато влязох в сградата, взимах по две-три стъпала наведнъж.

Дънк отвори широко вратата, докато се мотаех с ключовете.

— Пич, влошава се.

Избутах го навътре в апартамента.

— Да беше отворил някой прозорец ли… Тук е като в пещ.

— Опитах, но скъпоценната ти леля едва не се изтърси от фотьойла в опита си да стане и да ги затвори. Замръзвала била. Че и трепереше. Кофти. Сложих я да легне обратно в креслото и я завих с одеяло. Спря да трепери, но пък започна да се поти. Когато се опитах да издърпам одеялото и да я поразхладя малко, тя ми метна смъртоносен поглед — а когато жена те погледне по този начин, знаеш, че е време да се оттеглиш по живо, по здраво. Сега спи.